Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Александър Кирицов: Личната самоинициатива е в основата на работата в НСА

  • Снимка: nsa.bg Снимка: nsa.bg

Представянето на родните спортисти в Рио ни провокира да потърсим причините за настоящото състояние на българския спорт. Решихме най-напред да разберем какво се случва в Национална спортна академия "Васил Левски" - мястото, където следва да се изграждат бъдещите треньори и учители по физическо възпитание. Потърсихме мнение от извора и ви представяме гледната  точка на Александър Кирицов - 28-годишен, студент по “Адаптирана физическа активност и спорт” в НСА. Предстои му дипломиране  през месец октомври тази година. От 2012 се занимава с доброволческа дейност, свързана с хора в неравностойно положение. Участва активно в защита правата на хората със специални нужди и развива различни видове адаптирани спортове.*

Публикуваме интервюто в две части. Днес ви представяме първата част от него:

Защо избра да учиш в НСА и оправдаха ли се първоначалните ти очаквания в процеса на обучението?

В средата на единадесети клас, 17-годишен, трябваше да реша с какво да се занимавам след средното си образование и любовта ми към спорта ме насочи към НСА. Нямах намерение да ставам треньор, целта ми беше по-скоро факултетът по кинезитерапия, исках да се занимавам с рехабилитация, това ме влечеше. Разбира се, трябваше да се учи биология доста сериозно (смее се), само че бях още тийнейджър, давах го по-леко, съответно не успях да се подготвя достатъчно добре и ми се провали първото кандидатстване. След това поживях, поработих и чак след пет години кандидатствах, вече по-улегнал, по-целенасочен и може би така е трябвало да стане, защото при първото ми кандидатстване я нямаше тази специалност, която в момента завършвам, а именно – „Адаптирана физическа активност и спорт”.  Най-голяма близост с това, което исках да уча и да практикувам, открих в нея. Очакванията ми се оправдаха, нивото на преподаване, което беше заявено в началото, се поддържаше през всичките години в НСА. Но, разбира се, индивидуалните резултати на всеки студент по мое мнение, зависят изключително много от персоналната активност и амбиция на самия студент.

Няколко думи по-конкретно за самата специалност?

“Адаптираната физическа активност и спорт” е дисциплина, насочена към адаптирането и  включването на хората със специални потребности към обществото.

Т.е. хората с увреждания?

Този термин по принцип не е правилен, разбирам, че е по-лесен за използване в ежедневната среда от хората, които не се занимават толкова задълбочено с този проблем и не са го изучавали. Аз обаче предпочитам да използвам други изрази, защото не смятам, че този е коректен.

Можеш ли да ни разкажеш за систематиката на обучението в НСА – кандидатстване, направления и т.н?

Има три основни направления в академията – във факултетите по кинезитерапия, учителски факултет и треньорски факултет. Във всеки факултет има профилиране, например в треньорски факултет са обхванати голяма част от спортовете, които познаваме, особено олимпийските спортове. Много сериозна част от студентите идват от спортните училища, тук е важно да се уточни, че спечелени златни медали на републикански, балкански и т.н. първенства осигуряват безизпитно приемане в академията. В учителски факултет смятам, че се поддържа доста добро ниво на компетентност, теоретична и практическа подготовка на кадрите, имах честта да запиша след втори курс „учител по физическо възпитание” като втора допълнителна специалност. Що се касае до кинезитерапията, това е една от най-апетитните специалности – обучението е на доста високо ниво, кадрите са добре квалифицирани, академията осигурява и практики, като мисля, че след трети курс започват и да ходят по болници.

Според теб достатъчна ли е практическата подготовка на студентите, защото според някои данни голяма част от завършващите не се реализират по специалността си?

Според мен няма категорична връзка между тази неясна за мен статистика и това дали академията осигурява достатъчно практическа насоченост по време на обучението. В съвременното общество студентът, младият човек, който учи висше, няма как да предвиди какъв път ще му поднесе животът след завършването на университета – преминават ти много възможности през главата, вкл. в чужбина, а и в България, в различни сфери. Много фактори влияят при намирането на работа след висшето образование, още повече, че след завършването като бакалавър, всеки може да си промени мнението и да изкара примерно магистратура по социология в Софийския. Мога да кажа иначе, че НСА е на доста добро ниво от гледна точка на практическото обучение на студентите – лично аз още от първи курс имах възможност да се включвам в събития за хора със специални потребности и по-специално – деца в неравностойно положение. Сега като завършвам, хора от организации, на чиито събития бях доброволец,  ми звънят за работа. От треньорски факултет има практически занятия в различни клубове, казах вече за кинезитерапевтите, които ходят в болници, от учителски факултет водят десет урока в училища, а след това самият им изпит представлява провеждането на час по физическо.

На добро ниво ли е базата?

Считам, че базата е като цяло на добро ниво, но има и спортове, които са ощетени. Многофункционалната зала по волейбол е прекрасно съоръжение, съответно тя може да се адаптира и за баскетбол с подвижни кошове, даже може и врати за хандбал да се сложат. Залата по вдигане на тежести обаче е в недобро състояние – уредите: лостове, тежести, стойките са стари – остарели, особено на фона на фитнесите, които всеки посещава.

Е как тогава пак печелим 35 медала от първенство за кадети по щанги?

По тоя въпрос по-добре да ти разкажа една история – след завършването на първи курс отидох на бригада в Щатите като много студенти, бях сервитьор в един ресторант. Няма да забравя никога този момент, на табелката ми пишеше „Александър, България” – такава им е политиката, съответно клиентите се радват, разпитват. Един човек започна да ме разпитва и като видя, че съм от България само ме погледна (беше на 45-50 години, изглеждаше доста широкоплещест, явно е бил щангист или може би треньор) и ми каза: „Вие имате най-добрите щангисти и най-добрата школа за щангисти в света.” Това няма как да не ти отговори на въпроса, за мен щангите са ни в гена, в кръвта са ни. Като кажеш български спорт и първото, което ти хрумва, са борба и вдигане на тежести. Това е. Просто сме си як народ.

Как стои въпросът с провеждането на обмен на студенти? Има ли опция да се изпращат наши студенти по програми в чужди спортни академии? Преди години имаше студенти от други държави, има ли такива в момента?

Има доста студенти по програма „Еразъм” всяка година, обгрижват ги, има лекции на английски, съвсем достъпно е обучението и за тях. Иначе комуникираме с доста университети в Европа – Италия, Португалия, в Турция има обмен по Еразмус +, по който аз съм ходил. Обикновено обмените са за по шест месеца или година – голяма част от предметите, които си учил там, после ти ги признават тук.

Можеш ли да сравниш обучението и базата в Турция с тукашните?

В Турция базата е на осезаемо по-високо ниво. По отношение на организацията не изоставаме, но там определено са по-добре осигурени логистично. Имат законови облекчения за дарения към центровете за хора със специални нужди, като семействата се подпомагат финансово. Самите хора със специални потребности получават безвъзмездна помощ в центровете. Има какво да се научи оттам и определено престоят ми там беше изключителен полезен от гледна точка на усвояване на опит.

Какъв е реалният имидж на НСА в чужбина?

Струва ми се, че НСА е доста познато име в Европа – има доста преподаватели, които са ходили в други спортни академии, както в Европа, така и в Азия – ако не греша, Катар е един такъв подобен пример. Университетът е разпознаваем, дипломите се признават в чужбина, когато кандидатстваш за работа. Разбира се, на място подлежиш на допълнителна доквалификация в зависимост от изискуемата в съответната държава специфика.

Организират ли се семинари, дискусии, срещи с наши или пък чужди специалисти, а дори и с политици по проблемите на спорта?

Аз лично имам участие в една конференция на тема „Личност. Мотивация. Спорт”, която се организира ежегодно от катедра „Психология”, като главно действащо лице е психологът на националния отбор по художествена гимнастика проф. Татяна Янчева. Освен това има доста други събития и обсъждания, международни конференции, редовно се появяват и политическите лица (министри и заместник-министри).

Актуализират ли преподавателите знанията си, съобразено ли е съдържанието на преподаваното със съвременната наука? В сайта на НСА се забелязва неособено трудно, че доста от учебниците са меко казано стари?

Често посещавам книжарницата и библиотеката към НСА и не липсват нови издания – справочници, помагала, само че е много индивидуално в зависимост от катедрата, от преподавателите, от самия вид спорт и самата специалност. Негативен пример е социологията, изучаваме я като задължителен предмет в един семестър, там учебникът беше на повече от 30 години. От друга страна например в катедра „Гимнастика” учебниците са отпреди три години – гл. ас. Емил Видев провеждаше експерименти съвместно с катедра „Физиология” и пишеше ново помагало. Всичко е въпрос на самоорганизация – ако някой се реши и бъде активен, като сметне за правилно да вложи усилия и енергия в обновяване на теоретичната си база, то той го прави и немалко катедри го правят, учебникът по анатомия примерно периодично се преиздава.

В тази връзка дали по някакъв начин се поощряват специалистите в даден спорт да напишат примерно учебник или наръчник? Предполагам, че се учи по старите учебници, просто защото няма нови...

Не, не се поощряват. Въпрос на личен избор е, на лична мотивация, дори ако щеш – въпрос на будителство е. Това струва енергия, време, да, като преподавател имаш някакви преференции, но със сигурност няма да ти е особено доходоносно, че си написал учебник, помагало или някакъв друг вид академичен труд за ползване от студентите. Шапка свалям на някои от преподавателите за амбицията, за това, което правят – особено преподавателите по гимнастика, които скоро издадоха ново ръководство, информацията е напълно актуална. Катедра „Баскетбол” – учебникът е на проф. Цветков отпреди десет години. Той е един от доайените на баскетболната наука в България, не казвам, че десет години е чак толкова стар в сравнение с другите, но определено преподавателите трябва да обръщат внимание на подновяването на теоретичната база за спортовете, които се изучават. Защото ние ги изучаваме в дълбочина, до дъно – като наука и старият учебник е пагубен – в съвременния динамичен свят се търсят компетентни хора, които са адекватни към настоящето.  Издаването на нови учебници трябва да е политика на университета, това е пропуск, НСА изпуска тази ниша – преподавателите трябва да бъдат стимулирани, вкл. финансово, да творят в тази насока. Един асистент, чиято програма е запълнена с лекции и семинари, може само със стоически усилия да започне да се занимава с подобна дейност, за да развие някакъв специфичен спортен елемент в своя труд. Времето му няма да е изгубено от гледна точка на моралните ползи за всички, които се интересуват и се занимават със съответния спорт, но цялостно това е унищожително за личния живот.

Как по-конкретно се включват в процеса на обучение математиката, анатомията, химията – знаем за тяхното значение в спорта в днешни дни?

Всички изучават биохимия, физиология, анатомия на много високо ниво, разбира се, ако ме чуе някой студент от Медицинския университет сигурно ще ми се изсмее, но определено основите на тези науки биват застъпени в Академията. Лично на мен биохимията беше много интересна – дори и да не спортуваш на професионално ниво е изключително полезно, когато ти разясняват за възстановяване, качване на сила, издържливост, то теб самият те интересува. Между другото, имахме и дисциплини - „Мениджмънт на спорта”, „Основи на научните изследвания в спорта” – последното беше доста скучно, защото е свързано с методите за натрупване на емпирични знания, чисто лабораторни, едва ли не, суха материя, която все пак я преминават всички. Социология, психология също се учат от всички и като цяло считам, че в тази насока политиката на НСА е добре развита.

Какво е обучението по информационни технологии?

Първи курс, един семестър. Учат се най-базови неща – Word, Excel, които на мен ми бяха абсолютно елементарни, но пък на някои не са. Струва ми се, че няма нужда от повече задълбочаване в обучението, но то е абсолютно задължително – тази наука е напълно неизбежна в днешно време по отношение на връзката си със спорта. Има възможност и за даване на допълнителни консултации и индивидуална работа със студентите при изявено от тяхна страна желание.

Провеждат ли се текущи обучения за действащи треньори, а и спортисти, за повишаване на квалификацията, вкл. с лектори от чужбина?

Конкретно в катедра „Кинезитерапия” има целогодишно курсове – йога, мануална терапия, кинезиотейпинг, постоянно се правят курсове и за футболни треньори. Обаче пак е конкретно – пак зависи от самата катедра, дали е налице необходимата организация и дали хората, които движат този процес, имат желание да развиват дейност в тази насока. Аз лично изкарах курс по рефлексотерапия и масаж при гл. ас. Милчо Войников – доайенът на спортните масажисти в България. Специалност „Културизъм” също провеждат курсове.

* Bgvolleyfans е готов да публикува и други гледни точки по темата.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook