Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Александър Кирицов: Мнението на НСА се взема само проформа от институциите

  • Снимка: nsa.bg Снимка: nsa.bg

През изминалата седмица ви представихме първата част на интервюто с Александър Кирицов - 28-годишен, студент по “Адаптирана физическа активност и спорт” в НСА. Предстои му дипломиране  през месец октомври тази година. От 2012 се занимава с доброволческа дейност, свързана с хора в неравностойно положение. Участва активно в защита правата на хората със специални нужди и развива различни видове адаптирани спортове.

Представяме ви втората част на интервюто:*

От друга страна дали не се учат много неща, които на практика са излишни или поне неизползваеми към момента - морално остарели? Ако например няма пари за гимнастически уреди в училищата, трябва ли да се набляга на гимнастиката при обучението на учители по физическо?

Ще започна отзад-напред – пари за уреди винаги може да си уреди един учител. Всичко отново е индивидуално – в съвременна България вече не сме в онова време, когато държавата се е грижила за спорта като цяло, вкл. в училище. Това за мен е била една от малкото качествени дейности по онова време, които е можело да не бъде разсипана, а да бъде развита. Имали сме много добра методика, много добро обезпечаване на училища, клубове, база в цялата страна, дори за непрофесионален спорт . Развитият аматьорски спорт е предпоставка за постигането на сериозни резултати и в спорта за високи постижения. Така се получава едно голямо море от кадри, от което благодарение на конкуренцията изваждаш много повече качество, отколкото сега – има много добри единици, но те нямат конкуренция и правят всичко въпреки България, а не с помощта на институциите. В училищата зависи по-скоро от мотивацията на учителя по физическо, който трябва да тормози директора, да го увещава, да го убеди, че е важно спортната база да бъде добра, да търси той или с помощта на директора финансова помощ, било то частни спонсори или помощ от общината или държавата, евентуално включване по някой от европейските проекти. Разбира се, смятам, че и родителите могат да се намесят и би било важно да се намесят, те обаче рядко го възприемат по този начин. Заплатите на учителите също са проблем – трябва да са по-високи, няма как да го пропусна това. Не съм човек, който ще тръгне безцелно да обвинява или да обяснява, че положението е безнадеждно, но държавата в лицето на Министерството на образованието не си върши работата от тази гледна точка, Министерството на спорта също е доста пасивно. Аз лично не мога да се задоволя с простата констатация, че това е така – ние сме живи, млади, тук и може да действаме, за да го променим.

По отношение на въпроса дали се учи нещо излишно?

В някои катедри се учи много актуална информация, съобразена със съвремието, давам за пример дисциплината „Мениджмънт на спорта”, изключително високо е нивото. От друга страна пак се връщам на учебника по социология, който е на 30 години и няма как да е наред... Учебникът по ски, който си купих, ами в него всичко беше описано за работа с прави ски отпреди 30 години, не за такива като тези, които масово се ползват днес и които вече не са някаква модна тенденция, не са нещо ново, а са си правило, не изключение. Не трябва да пропускаме отново и положителния пример – доц. Згуровски беше издал ръководство по сноуборд, което е много актуално. Личната инициатива на фона на административното разделение побеждава, когато става въпрос за актуализиране на информация и поддържане на адекватна теоретична база.

Според теб работи ли НСА в необходимия синхрон с ММС, МОН и спортните федерации и дали при изготвяне на програми, закони, правилници и т.н., свързани със спорта, се взема под внимание тяхното мнение? Сега например има изцяло нов проект на Закон за физическото възпитание и спорта, внесен в Народното събрание...

Аз лично съм присъствал на доста обсъждания, в Аулата на академията са се провеждали доста срещи – академията определено иска да предложи своето ноу-хау, иска да ѝ се чуе гласа, но по-скоро мнението на НСА се взема само проформа от институциите. Да, появяват се министри и заместник-министри, съгласяват се с много от казаното и след това си правят каквото си искат. Това е истината. Едно се говори, а след това мнението на широко признати и в международен план специалисти бива неглижирано. Разбира се, те знаят, че ние притежаваме нужната компетентност, но сякаш други интереси надделяват при вземането на решенията.

Как стои въпросът с подготовката на спортни психолози и обръща ли се сериозно внимание на тази дисциплина при подготовката на треньорските кадри?

Освен задължителната дисциплина в първи курс по психология (всичките специалности минават такова обучение) има и отделна магистратура – преподавателите са млади, ръководител на катедрата е проф. Татяна Янчева, която е признато име в международен план. Доц. Живка Койнова е също доста търсен в практиката психолог. Мен адски много ме впечатли със знанията, които ни даде – при нея изкарах избираем предмет „Спортен интелект”. Аз лично много се запалих по психологията и това, което сам видях като преподаватели, подход, актуалност, е на много високо ниво и е много тясно свързано със спортната наука – преподаването е целенасочено, методологично степенувано перфектно. Лично мен катедра „Психология” ме впечатлява най-много от академията.

В тази връзка отчита ли се при подготовката на учители по физкултура и треньори за школите, че работата с подрастващи не е като работата с вече изградени състезатели? При тях работата е по-специфична и изисква познаване и на детската психика.

Тук вече говорим за педагогика, такъв предмет изучаваме всички, разбира се в учителски факултет го застъпват много по-дълбоко. Тези, които не учат за учители, минават само най-общите основи на педагогиката – история на науката, термини и т.н., докато учителите разглеждат различните теории, изследвания, навлизат естествено в същината на науката и изискванията към тях са на десеторно по-високо ниво. Считам, че нивото е прилично, макар че може да се поспори по отношение на актуалността на знанията, определено могат да се осъвременят учебниците, защото там също ми се струва, че изостават в годините, изучават се теории, които са доста назадничави – те са задължителни за преминаване, което по принцип не е лошо, но липсва новата „шапка”, която е след 2000-та година – като изследвания, които са извършени в световен мащаб.

Като каза изследвания, предполагам, че и за изследвания няма пари?

Да, почти няма пари – каквото се прави е въз основа на супер героични усилия – най-често се правят във физиологията, но те са на доста ниско ниво откъм база, оборудване, зле е работата с изследванията.

Спомена, че нивото по отношение на психологията и спортния мениджмънт е доста високо, то защо те тогава не намират на практика никакво място в професионалния ни спорт?

Отборите, пък и спортистите като цяло, не наемат психолози. Това е доста подценяван аспект от професионалната подготовка на спортистите. Идеята, че това е позиция от която може да се спести някой лев от бюджета на даден отбор, е ахилесова пета въобще в българския спорт. Никой съвременен професионален тим не може без психолог за състезателите си. Има някои изключения, разбира се. Става въпрос за националния ни отбор по художествена гимнастика. Професор Татяна Янчева работи дългосрочно и методично със състезателките и резултатите са налице. Напоследък чувате по новините за "златните момичета" и как печелим в този така претенциозен спорт. Всичко е въпрос на много труд и психологическото осигуряване е едно от основните ядра в качествената тренировка и възстановяване.

Същото е и с спортните ни мениджъри. Липсва адекватно абсорбиране на излизащите кадри от страна на федерации и спортно министерство. Техни представители идват на конференции и кръгли маси, организирани от Национална спортна академия, но обещанията вече не ни вършат работа. Активността от катедра „Спортен мениджмънт” и катедра „Психология, педагогика и социология” е налице, но нужната ответна реакция и приемственост от Министерство на спорта и различните федерации е почти нулева. Качеството и резултатите на съвременния български спорт зависят от присъствието на тези две ядра - академичен мениджмънт и психологическо осигуряване. Не може да продължаваме да си играем на шеф-братовчед, "наш човек" и подобни отживелици. Време е за истинска работа.

Ти се занимаваш активно със спорт за хора с увреждания - смяташ ли, че държавната политика в тази област е достатъчно качествена и какво може да се подобри? Скоро възникна сериозен дебат по повод факта, че премиите на параолимпийците са 5 пъти по-ниски?

Абсолютно неадекватно отношение на държавата към хората със специални нужди . На 14-ти септември бях на протест, за да подкрепя майките на деца със специални потребности, които излязоха да протестират заради неадекватната политика спрямо тях. В тази насока има три основни аспекта – програмата за личен асистент, която е абсурдна – родителят бива наеман като някакъв страничен човек за детето си и всяка година бива пренаеман – тотален абсурд и бумащина, финансирането на едно дете е мизерно. Друг проблем е, че след навършване на 18 години децата сякаш изчезват – в статистика, в документация те изчезват като подпомагане от държавата. Да, те не се водят вече деца, но те остават със своите трайни увреждания – те са хора със специални потребности, те не са за днес и за утре. Това са хора, които цял живот живеят и ще живеят по този начин. Качеството на едно общество в цивилизования свят се определя според отношението към беззащитните, спрямо тези, които нямат възможност да се грижат сами за себе си. В България наистина положението е отвратително, вкл. относно параолимпийците – пълна подигравка. Те например от Лондон донесоха повече медали отколкото другите олимпийци, съответно не виждам защо премиите им трябва да са пет пъти по-ниски, напротив – те трябва дори да са пет пъти по-високи. Ружди Ружди сега направи световен рекорд и взе златен медал в Рио – неговата подготовка и подготовката на другите състезателите изисква целогодишно финансиране, не бива да забравяме, че те са лицето на България пред света. Неадекватно отношение и от социалното министерство, ето Калфин се кандидатира за президент, преди това ни залъгваше пак по протести.

Какво би променил ти, ако беше ръководител или пък просто преподавател в НСА? Какви са проблемите в НСА и какви са решенията, за да може НСА да произвежда качествени кадри?

Бих написал задължително актуален теоретичен материал към специалността – възможно повече информация, възможно повече нови данни, разглеждане на нови проблеми в моята сфера, а именно – хората със специални потребности. Дипломната ми работа е в тази насока, надявам се всичко да мине добре, до една година планирам да издам и ръководство. Освен това цялостната дейност следва да се осъществява в активна връзка с останалите организации, които действат в тази сфера, като масово трябва да се организират и практически занимания, в които студентите на практика да реализират натрупания теоретичен капацитет. Смея да кажа все пак, че и в момента голяма част от преподавателите в академията се стараят да правят всичко това.

Ти изтъкна доста положителни моменти в работата на академията, в такъв случай къде се къса нишката между работата на академията и след това професионалния спорт?

Впрочем пропуснахме някои негативни моменти – например общия изпит за приемане в специалност „Физическо възпитание и спорт” – чисто спортната част от кандидатстването падна с много нива надолу, изискванията се занижиха много. Проблемът според мен е генерален и не идва толкова от академията, а по-скоро се състои в добре познатия начин на финансиране на университетите на бройка. Съответно учебните заведения имат интерес да влизат повече хора, без значение дали са достатъчно мотивирани, просто трябва да влизат... някакви. И не е проблем само на академията, а на цялата ни образователна система. Това е генералният проблем във висшето образование – този принцип трябва да се смени и смятам, че нещата ще се променят като качество на образованието, а това ще рефлектира и върху професионалната дейност в съответната сфера. Що се касае до връзката с професионалния спорт, трябва да се отчетат и други фактори – заплащането на един треньор, на учител по физическо и дори на един кинезитерапевт в болницата е на много ниско ниво, не че ние искаме толкова много пари, но тези пари определено не съответстват на воденето на достоен начин на живот в страната от един млад човек. Няма как с 600 лева един млад човек да живее, но това вече са проблеми, които са, разбира се, извън НСА.

* Bgvolleyfans.org е готов да публикува и други гледни точки по темата.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook