Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?
Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Всички видяхме и усетихме, че разликата беше огромна. Усетихме я с всичките си сетива и съм сигурна, че не само хората като мене, врели и кипели по волейболните игрища, а всички и най-много тези, които бяха там, сред наистина страхотната ПУБЛИКА.

БЪЛГАРИЯ -ГЕРМАНИЯ 9. Октомври.
Ехааа , чудо! Да не вярваш на очите си! Та това те ли са: Тошко, Жоро, Теди едно и две, Ники, Виктор, Владо...?
Гледаш и се кефиш - устрем, организираност, дисциплина, сигурност във всеки един от тях, по цялото игрище (та дори и извън) и при всеки отделен елемент.
Все пак аз повярвах, че тези талантливи иначе момчета са направили и често липсващия им качествен скок.
Първото нещо, което си помислих, а и казах е: Браво, Пламен добре е работил. Зарадвах се и за Жоро, че доказва качествата си, че Летящия Теди заслужава прякора си, че Салпаров здраво стои на мястото си, че Ники П. е заякнал и узрял, че Виктор все така "безшумно" гради непробиваеми блокове и преодолява такива, че Тошко - хм, Тошко не е трън в очите ми, както често ( за съжаление , винаги) се случва.
Нее, не съм забравила Владо! Героят в мача срещу Германия, а и в този срещу Холандия, беше той. Забавлявайки се правеше, а и ще прави ( пожелавам му го от все сърце) чудеса!
Та, повярвах аз, че ни чака едно прекрасно европейско, но не и Сандро, който все търси апокалипсис навсякъде, каза: "Тук има нещо гнило, Германия не може да играе така...". Ще поживеем и ще видим, след ден, два, как може да играе и Германия, и България ...

А ето и какво предизвикаха в мен лицата им след другите два мача: разочарование, страх, яд, защото сигурността ми, че германците не играха добре, защото ние не им позволихме, отстъпи място на съмнението, че не сме над нивото на чехите и холандците.
Не искам да се мисли, че хейтърствам, но не мога да не си кажа какво мисля за тази промяна.
Първото ми съмнение е по повод поведението на Пламен. Ако не беше доказал, че извън границите на България е добър треньор, щях да кажа, че е лесно да се критикува отстрани и е трудно да си там, край игрището. А пък сега с тези камери и микрофони е още по-трудно. Не са псувните и мълчанието, които дават спокойствие и увереност в играчите и не помагат по никакъв начин, напротив.
Жоро, мили ми Жоро, знаеш, че ти си човекът с най-важната роля. Как може да го знаеш за един ден и за следващия - не? Голям си, баща си и не само за това трябва характер.
Дали пък точно характерът не пречи на Тошко да бъде сред най-добрите нападатели в света? Ако може да се каже, че поведението на игрището, физиономиите и жестовете, бицепсите на показ, излежаването по игрището са характер, то за трийсет и две годишен мъж, май е късно вече да се чака промяна.
И ето как лицата се променят, защото показват характери. Това показаха лицата и на Пенчев, и Йосифов, и Тодоров, макар че не е възможно в един отбор всички да са лидери. И ако една типична черта в лидерството е безстрашието, то в последните два мача всички видяхме, че такива качества не липсват и в нашите играчи: Градинаров, Иванов, Агонцев, на които можем само да кажем: БЛАГОДАРИМ!
Момчета (всички вие 14), няма нужда аз да ви казвам: ОБИЧАМЕ ВИ, ВЯРВАМЕ ВИ, ИСКАМЕ ПОБЕДИ, но и вие трябва да имате в сърцата си всичките тези чувства!

А, да не забравя, кой? Сашо Йвков!?
Сашо, живеем в 21 век и те слушаме по цял свят. Там е работата, че не само тебе и докато по всички други медии из света, коментарите еволюират в нещо приятно, забавно и поучаващо, питам: до кога ще слушаме изтърканите ти клишета двайсет и повече години? Вземи си събеседник, знаещ и можещ, и дано така да спрат коментарите по ФБ, където ти си главно действащо лице ( уста)!

P. S. Не съм забравила и лицемерието. И то е там в тази прекрасна зала, в горните т.н. VIP трибуни. Въпросът е ДО КОГА??

За да не пропускате нищо от BGVolleyFans, харесайте страницата ни във фейсбук тук.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook