Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Кристална симфония и фалшива мазурка

Ако приемем музикален подход за четвъртфиналите на Европейското първенство, на които станахме свидетели в „Арена Армеец” вчера, то безспорно заглавието отговаря на събитията, представени ни на игралното поле. Родните национали отстреляха за втори път Германия с три на нула – всъщност изненадата не е чак толкова голяма – традицията да трошим немски надежди на четвъртфинална фаза се затвърждава все повече и повече – след световното по футбол преди 21 години, след волейболния турнир в рамките на Олимпийските игри преди само три. Но преди да стигнем до българското триумфално хоро – нека започнем хронологично... 

Световният шампион и един от фаворитите за спечелване на европейското - отборът на Полша – реши да танцува пренебрежително по ръба на словенския бръснач и в крайна сметка се поряза жестоко. Нахаканите словенци спуснаха гилотина над слисаните „петли” на пейката на дружина полска – треньорът Стефан Антига и помощникът му Филип Блен. Навсякъде се разхвърча перушина. Звучи невероятно, но е факт. Истината обаче е малко по-различна – стореното от словенците далеч не е извадено от романите на Айзък Азимов. Тимът им е пълен с играчи, които не просто играят в италианското първенство (дори да оставим настрана обстоятелството, че на пейката диригентската палка размахва живата легенда на Италия – Андреа Джани) – те играят (или ще играят) високо горе по върховете на апенинския шампионат – блестящите четворки Тине Урнаут и Клемен Чебул стават съответно състезатели на Тренто и Лубе, диагоналът Митя Гаспарини и централният блокировач Ален Пайенк също имат дългогодишен опит в Серия А1. Не може да се пропусне и чудесната игра на разпределителя Деян Винчич.

Словения игра спокойно, подредено, но най-вече търпеливо – никой не казва, че трябва да се блъска първата топка, по блока, по блока, още веднъж, бавно и методично. Поляците бяха изтормозени от противниковия начален удар, но най-вече от самите себе си. Обичайната за дружината енергия липсваше – Бартош Курек така и не успя да влезе изцяло в мача, Матеуш Мика и Михал Кубяк също не вдъхваха типичното за тях игрово спокойствие. Мощните центрове изглеждаха някакси безлични... Въпреки това след спечеленият драматично трети гейм и категорично четвърти, всички зрители в залата на практика бяха решили, че обратът за Полша от нула на два до три на два гейма вече е „сготвен”. Словенците отново объркаха сметките на всички – при това след спасен мачбол. Заслужена радост и полуфинал. 

На полуфинал е и България. Изстрадахме го този полуфинал. Всички ние, които бяхме в залата и неистово подкрепяхме „лъвовете” във всяка точка, във всеки пас, при всяка блокада, ... но най-вече го изстрадаха зверовете долу на терена, които изметоха за втори път пода с „Дебелата Берта”. След ужасното световно първенство, след всички контузии, които сполетяха титулярните ни „музиканти”, филхармонията на Пламен Константинов изсвири най-красивата си симфония – може би не като качество, но със сигурност като емоция.

„Реваншът” на цирковата трупа на наставника на бундестима Витал Хайнен се превърна в български триумф. Случилото се доказа окончателно тезата, че от много тарикатлък обикновено накрая оставаш с пръст в уста. Немците желаеха неистово да играят отново с българските национали вместо с полските и понесоха ново тежко поражение, малко след като поляците се гърчеха в първия мач за деня... Ирония на съдбата. Хайнен може да е белгиец, но, убеден съм, няма нужда да рови по дебелите книги, за да разбере какво ни казва историята в пожълтелите си страници за неразумното търсене на бързо и сладко отмъщение от страна на Германия. 

Вторият двубой представляваше образа на първия, прекаран през система от криви огледала. Резултатът в крайна сметка беше същият, но мачът се закучи една идея повече заради неточностите и директните грешки, които нашите допуснаха в атака и посрещане. За сметка на това обаче силовият ни сервис, който срещу Холандия беше влязъл в образа на грозното
 патенце, се превърна в красив лебед, който сразяваше немското посрещане. В родната реч има една приказка: „тъп и упорит” – в нашия случай „умен и упорит” – това пък беше флотът
ни – подобно на ситуацията след първия мач Денис Калиберда пак ще сънува кошмари, включващи налитащи към него като ято русенски комари български „леки” начални удари.

Сапьорите, отговорни за обезвреждането на Георг Грозер, също се справиха блестящо. Всъщност няма как да наречем просто блестящо противодействието срещу един от най-силните диагонали в играта, когато той е завършил с бабешките 18% в атака. Крайният изход не можеше просто да е друг.

Няма да завърша по друг начин. Сърце не ми дава. 

Момчета, големи сте, но Ники... ти си великан. Герой от онези, за които вече четем само в книгите. 

За да не пропускате нищо от BGVolleyFans, харесайте страницата ни във фейсбук тук.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook