Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

От първо лице: Родители, внимавайте какво подписвате от името на децата си!

  • Снимка: Личен архив Снимка: Личен архив

BgVolleyFans разказва от първо лице истории на волейболисти, които са дръзнали да се изправят срещу порочната система и да потърсят правата си. Днес ви представяме историята на младия волейболист Христо Янев, разказана от неговата майка Христина Минкова. Разказът е поучителен за всички родители, чиито деца тепърва ще прекрачат прага на волейболните зали, за да последват мечтите си. Освен любов, ентусиазъм и отдаденост на любимия спорт, монетата има и друга страна, която родителите задължително трябва да видят и опознаят, за да предпазят момичета и момчетата си от принудително изоставени мечти.

Здравей, Христина! Ще ни разкажеш ли накратко историята на сина ти?
Казвам се Христина Минкова от гр. Казанлък. Самата аз съм се занимавала професионално с баскетбол до 2012 г. Естествено, исках и синът ми, който е роден през 1997 г., също да се занимава със спорт. Започна първо с футбол и бадминтон, докато живеехме в Стара Загора, където играех и аз. После го записах да учи в Казанлък, където живеят родителите ми, които ми помагаха в отглеждането му, докато аз играех за „Дунав“ - Русе. Понеже в Казанлък има волейболен отбор, дядо му го записа да тренира там. Първоначално ходеше само от време на време, защото в залата е много студено и условията не са подходящи за децата. Започна да тренира сериозно от 6-ти клас. Заплащахме такса от 15 лв. месечно, срещу което децата тренираха в студената зала, не получаваха никакви екипи, нито кецове, а медицинско обслужване никога не е имало – такива неща като лекар или физиотерапевт дори не сме чували да се споменават.

Впоследствие, когато започнаха да ходят по състезания, трябваше да бъдат картотекирани към БФВ и тогава от клуба поискаха баба му и дядо му да подпишат договор, но те отказаха с обяснението, че първо трябва аз да си кажа мнението. Не знам и аз как, но той продължи да играе така до 7-ми клас без никакъв договор, докато един ден се прибра след тренировка, донесе ми договор и ми каза, че ако не го разпиша, той утре няма да може да отиде на състезание. Аз го разписах, дори без да го чета, само и само той да отиде на състезание. След подобен натиск нямаш много време да помислиш. Виждаш нетърпението на детето си и неговото желание, и в този момент само това има значение – да му помогнеш да реализира мечтата си. Едва наскоро осъзнах каква грешка всъщност съм допуснала и това е една от причините да поискам да разкажа тази история. Искам да предпазя други родители, тъй като те са тези, които трябва да подпишат договорите от името на децата си, докато са непълнолетни. С идеята, че правят най-доброто за тях, често рискуват да провалят кариерата и възможностите им, поради недоглеждане или поради наивност и вяра, че това е просто „една формалност“. За съжаление, това е договор и в случая с подписа си, ти ангажираш детето си за години напред.

Каза, че наскоро си осъзнала грешката си. Какво се случи по-нататък?

С договора, който подписах, ВК „Казанлък“ става притежател на състезателните права на детето ми. Според клаузи в този договор, който аз дори не прочетох, синът ми няма право да сключва договори с друг клуб, както и при навършване на 18 годишна възраст, при желание от страна на клуба, се задължава да сключи професионален договор с ВК „Казанлък“ за период от 5 години.

На следващата година в Казанлък се проведе републиканско първенство. Тогава един треньор от ЦСКА хареса сина ми и го поискаха да отиде в спортно училище в София и да играе в ЦСКА. Прецених, че това е добре за него, а и той беше съгласен. Двата клуба са постигнали някаква договорка помежду си, според която ЦСКА трябвало да плаща по 2500 лв. на ВК Казанлък за всяка година, в която Христо играе при тях. Не зная как е оформена тази договорка между клубовете, тъй като аз договор за трансфер или преотстъпване на Христо не съм подписвала, както и не съм виждала такъв подписан между двата клуба. Възможно е и такъв да е сключен, но аз не разполагам с него. Тук аз продължих да не се задълбочавам в юридическата страна на въпроса и сметнах, че Христо е редовен играч на ЦСКА, след като клубовете са се разбрали. За съжаление обаче, както всички знаем, финансовото състояние на ЦСКА е силно затруднено, поради което най-вероятно не са заплащани договорените суми. Аз лично недоумявам и досега какво е основанието на Казанлък да претендира подобни пари за Христо, при условие че за двете години, в които тренираше при тях, не му осигуряваха нищо от това, което трябваше по договор.

Все пак е нормално клубът, който тренира и развива дадено дете, инвестира в него пари и усилия, да има право да се възмезди, когато негов подготвен до някаква степен кадър, премине в друг клуб?

Разбира се, не оспорвам това по никакъв начин. Това е точно така, но не и в България. Защото масово клубовете (специално в нашия случай го твърдя от първа ръка) не инвестират на практика нищо в децата. В тези т.нар. „договори“, които ние родителите подписваме, формално има задължения за двете страни. Задълженията на клуба са всички тези, които многократно споменах – да осигурява на детето подходяща зала, квалифицирани треньори, медицинско обслужване, екипи и др. Само че нищо от тези задължения не се изпълнява. Децата тренират в невъзможни условия – студени и порутени зали, понякога с треньори с неясна квалификация. Медицинското обслужване или напълно липсва, или е със съмнително качество, родителите плащат такси, купуват и осигуряват екипите, и на практика те си плащат, за да тренират децата им. Но в договорите санкции за клуба при неизпълнение на тези задължения няма, докато ако детето реши да ги смени, защото е намерило клуб с по-добри условия за себе си, тогава започват да се претендират нереални суми от новия клуб, а нерядко и да се изнудват родителите с безумни неустойки.

Така че да, принципно съм напълно съгласна, че е редно интересите на всички страни да са защитени, но реалностите не са такива. Децата и техните родители често стават заложници на своите желания и на любовта си към спорта. Разбира се, не мога да твърдя това за всички клубове. Вероятно има и такива, които осигуряват необходимото на състезателите си. Просто нашият случай не беше такъв.

Какви бяха последиците за детето от неразбирателството между двата клуба?

Междувременно започнаха турнирите, в които синът ми можеше да играе. Тогава започна периодично спиране на правата му от страна на БФВ, в резултат на сигнали от Деко Григоров. Впоследствие явно пак се е постигнала някаква уговорка между двата клуба, за която отново не съм в течение и Христо бе картотекиран. Стигна се до едно републиканско първенство, където Христо игра много добре и тогава Деко Григоров реши, че сега е моментът да изкопчи пари и на следващата 2015 г. отново предприе действия, които доведоха до поредното спиране на правата и невъзможност за картотекиране и участие в мачове.

Малко след като синът ми навърши пълнолетие (през м. април 2015 г.), от ВК Казанлък изведнъж се сетиха, че е трябвало да задължат Христо да подпише професионален договор за 5 години с тях, като негов първи клуб. Започна се и редовен психологически натиск върху мен, даже бих го нарекла откровен тормоз, от страна г-н Григоров за подписване на професионален договор от Христо. Детето естествено не желаеше да се връща в Казанлък, тъй като предпочита новия си клуб, в който тренира от няколко години вече. В този момент аз реших, че е крайно време да потърся помощ и да се опитам да спася детето си от капана, в който до голяма степен сама го бях вкарала.

Какво предприе тогава?

В безсилието и отчаянието си отправих апел във Фейсбук за професионална помощ. Тогава една приятелка ме свърза с ваш представител – юрист на BgVolleyFans. Тук е моментът да изразя огромната си благодарност към вашето сдружение за навременната, бърза и професионална реакция. Не очаквах да получа такава адекватна помощ напълно безвъзмездно. Вашият екип прие казуса присърце и благодарение на вашата намеса, сега синът ми вече е свободен състезател.

Ние също благодарим за оценката, но нека разкажем на читателите ни как се разви казусът.

След като юристът прегледа оскъдните документи, с които разполагам, оказа се, че съм имала „късмет“. Късметът се изразява в това, че на практика явно масово се работи не по правилата и ВК Казанлък също ги е игнорирал напълно, като не е спазил нито реда, нито сроковете, в които е трябвало да предложи професионален договор на Христо. Юристите намериха и други основания в подписания договор между мен и ВК Казанлък, който не беше в предвидената в правилниците на БФВ форма. Оказа се, че всъщност са липсвали всякакви реални основания, за да бъдат спирани правата на сина ми. Благодарение на всички тези пропуски от страна на клуба, бяха посочени съответните текстове от действащите правилници, които задължават Трансферната комисия да предостави на сина ми статут на свободен състезател.

Юристите изготвиха молбата до Трансферната комисията на БФВ. Трансферната комисия се събира два пъти, прегледа всички документи, проведоха се телефонни разговори и в края на краищата синът ми вече е свободен играч.

От ЦСКА му предложиха 5 годишен професионален договор. Тъй като вече имам обеца на ухото, първо се консултирахме отново с вашите юристи. Господин Сашо Попов прояви пълно разбиране към нашето нежелание за поредно обвързване с дългогодишен договор, поради което Христо подписа с ЦСКА за една година.

Така всъщност приключи цялата сага за мен и сина ми. За щастие, в този случай успешно. Но аз знам, че има много случаи, които не приключват така. Дори в публичното пространство сме чели и чували за съсипани перспективни играчи именно поради тези недоглеждания от страна на родителите.

Когато със сина ти решихте да се освободите от това изнудване, боеше ли се, че това може да попречи на кариерата му и притесняваш ли се сега, когато даваш гласност на случая?

Ами не, честно казано предпочетох да опитам да намеря решение на проблема. Вярвам, че когато правото е на твоя страна, пък било то и само моралното право, трябва да се бориш до последно. Ето, моето виждане се потвърди. В крайна сметка нещата приключиха добре за нас.

Относно гласността – не само че не се притеснявам, но чувствам това като мой дълг. Надявам се повече родители да се поучат от грешките ми и да внимават какво и кога подписват. Съветът ми е винаги да се консултират с адвокати, преди да подпишат договор от името на детето си. Ако повече започнем да обръщаме внимание на това и да си търсим правата още преди да сме подписали, то клубовете ще бъдат принудени да променят клаузите в тези договори рано или късно. Все пак, всеки нормален договор има две страни и правата, задълженията и санкциите трябва да са и за двете страни.

Какво по твое мнение трябва да се промени?

Смятам, че федерацията трябва да предприеме мерки, за да въведе ясни правила по отношение на децата и техните договори. Трябва да въведе строг контрол върху клубовете, за да се спре това изнудване. Нека когато клубът инвестира в детето да може да си възстанови разходите, но нищо повече. Но трябва да е в състояние да покаже, че е изпълнил задълженията си по договора и е осигурил всичко необходимо за децата.

Какви са впечатленията ти от детско-юношеския волейбол в България от първо лице, от условията за тренировки, техническата подготовка, състезанията? Какви основни проблеми можеш да посочиш?

За условията вече говорих. Абсурдни са. Децата са застрашени от контузии и травми, заради студените зали, не им се осигурява адекватно медицинско обслужване, няма никакви условия. Тук бих споменала и положението със спортните училища – защо въпреки тях, ние родителите отново плащаме за зала? Къде е министерството на спорта, нали спортните училища са на държавна издръжка? Това е елитен спорт или поне беше, имаше подбор, а сега няма нищо. Все говорим, че трябва да има промяна, а става все по-зле. Затова децата ни не искат да се занимават със спорт.

Също така, моите лични впечатления са, че още от малки децата се делят на наши и ваши, а не на можеши и неможещи. Виждала съм такива примери. Как да обясним шуробаджанащината и да мотивираме децата?

Малко дълго стана, какво би казала накрая?

Ще бъда кратка този път: Родители, внимавайте какво подписвате от името на децата си и отстоявайте техните права, защото това е нашият основен дълг!

 

* Ако и вие имате подобна история, можете да се свържете с нас, а ние ще ви помогнем да я разкажете. Защото вярваме, че примерът на хора, които са се осмелили да търсят лична справедливост за себе си, може да вдъхнови и други да го направят.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook