Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

От първо лице: Защо Велислав Йонев осъди Левски Волей

  • Снимка: Личен архив Снимка: Личен архив

BgVolleyFans разказва от първо лице истории на волейболисти, които са дръзнали да се изправят срещу порочната система и да потърсят правата си. Днес ви представяме историята на Велислав Йонев, който осъди бившия си клуб Левски Волей за сумата от 8410 лева неплатени трудови възнаграждения.

Публикуваме историята без редакторска намеса.

Здравей, Велиславе! Ще ни разкажеш ли накратко своята история?

Започнах да практикувам волейбол в ДЮШ на ВК „Левски“ (с наименование към онзи момент „Левски Сиконко“) през 2000 г. До 2010 г. съм се състезавал за този отбор, както за юношеските формации, така и за мъжкия отбор на Левски. През всичките тези години бях отдаден на този спорт и на клуба в изключителна степен. С оглед на мои изяви имах покани и от други клубове, като отказвах каквито и да било предложения, защото смятах и вярвах, че моето бъдеще е именно с родния ми клуб. През спортен сезон 2008-2009 г. станахме шампиони на България за мъже, като тогавашното първенство бе изключително оспорвано, тъй като играеха, както голяма част от сегашния ни мъжки национал, така и чужденци, което допълнително вдигаше нивото в родното първенство. През спортен сезон 2009-2010 макар да успяхме да стигнем до финал, то се качихме на 3-то място на почетната стълбичка, поради регламента на НВЛ и спечелените точки през редовния сезон. В края на подготвителния период на 2010 г., една седмица преди началото на сезона и съответното затваряне на трансферния прозорец, имахме разногласия и неразбирателство с тогавашния наставник на отбора, както и ни бе съобщено, че за пореден път ще ни бъде намалено реално получаваното трудово възнаграждение, както и че няма да получаваме социалните придобивки, които имахме преди това – едно хранене на ден. След проведен разговор с тогавашния изпълнителен директор г-н Тихомир Лесов, който заяви, че това са условията и други не могат да се предложат и в случай че не ме устройват, то може да ми намерят друг отбор, аз бях оставен без право на какъвто и да било избор, поради факта, че не е възможно един младеж на възраст от 21-22 години да преживява с една изключително ниска заплата и да се иска от него да е по 2-3 пъти на ден на тренировка, да пътува за мачове и да е зает всяка събота, а да не може да си позволи дори едно кафе. Цялата тази работа ми се струваше някак си сбъркана, особено като се обърнеш и погледнеш някой от по-големите от нас тогава играчи, които се чудят как да преживяват с тези заплати. Тъй като имах сключен трудов договор с Левски Сиконко, който договор не беше прекратен, ми бе дадено писмо за освобождаване (letter of release), въз основа на което да мога да бъда картотекиран за другия клуб, само и единствено за предстоящия сезон. Г-н Лесов ми обясни, че трудовият ми договор няма да бъде прекратяван, а ще бъде изпълняван навременно. Това нещо се повтори още една година. През 2012 г. извърших справка в НОИ за осигурителния си доход и установих, че там е заявено от моя работодател „Левски Сиконко“, че трудовият ми договор е прекратен и то забележете още през 2009 г., като през същия този период аз съм се състезавал именно за този клуб, та дори и през 2010г. След като разбрах това, поисках обяснение от клуба как и кога ми е прекратен договорът, но за мое съжаление не получих никакъв отговор. След това помолих да ми бъдат заплатени поне осигурителните вноски, тъй като по този начин губя три години осигурителен стаж, а в действителност аз съм престирал своя труд в пълен обем. Не пожелаха да отговорят и на този мой апел, дори и след като им изпратих надлежна нотариална покана с исканията ми да ми заплатят дължимите суми и да внесат осигурителните ми вноски.

Какви бяха обясненията от страна на клуба за неплащане на дължимите суми?

Обяснение от клуба не получих никакво, а представляващите ги адвокати представиха по делото заповед, с която се прекратява моят трудов договор и на още около няколко волейболисти, като основанието за прекратяването бе чл. 325 КТ, а именно - прекратяване по взаимно съгласие. След като в съдебно заседание пожелах да представят екземпляр от молбата, с която аз или те са поискали прекратяване на трудовото правоотношение, те не представиха такова, както и не ангажираха никакви доказателства в тази насока. Още по-фрапиращо и наистина вгорчаващото за мен бе, че ответната страна - клубът, за който съм се състезавал толкова време, ми заяви, че аз не съм престирал своя труд и не съм се състезавал през 2009-2010 г. за този клуб, с оглед на което се наложи да представям веществени доказателства, а именно медал.  

Имаш ли намерение да заведеш дело за принудително събиране на сумата или ти е достатъчна моралната победа? 

Колкото до завеждането на изпълнително дело против длъжника ми, то такова вече е заведено още през 2014 г., с оглед допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното решение. Въпреки образуването на това дело, до сегашния момент не съм искал предприемане на принудителни изпълнителни действия от съответния частен съдебен изпълнител, тъй като тайно се надявах, че някой от клуба ще ми се обади и ще каже: „Вили, ела да се разберем доброволно, толкова време си бил в този клуб, все пак тук си отраснал“, но уви това не се случи и до ден днешен. В началото целта ми бе просто да ми се признае трудовият стаж и да бъдат заплатени съответните осигурителни вноски. Това се потвърждава и от действията ми по делото, тъй като аз можех да поискам от съда да осъди Левски и за по голяма сума (реално получаваните месечни възнаграждения), а аз поисках само законоустановения минимум за съответните години и то не за пълните години, а само за месеците, в които сме се състезавали. Както сигурно знаете, в България през лятото, когато не е спортно техническия сезон, на волейболистите не се заплаща никакво възнаграждение, което съгласно действащото българско законодателство и в частност Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване е недопустимо. Това са неща, които трябва коренно да се променят, за да може подрастващите да имат по-голяма сигурност в това което правят, а не да го правят само и единствено с една цел заминаване в чужбина.

Какво е мнението ти относно Левски Боол - доколко беше оправдано неговото появяване директно в Суперлигата и припознаваш ли този клуб като автентичен?

Моето лично мнение за „Левски Боол“ е доста по-различно от на мнозина. Свидетели сме на двете крайности при сравнение на ситуациите в „Левски Боол“ и ЦСКА и взетите от тях решения. Видяхте г-н Попов през колко перипетии мина и продължава да минава, за да успее да задържи най-вече доброто име на клуба ЦСКА, за да може и феновете, историята и трофеите на този клуб да не бъдат нито предадени, нито погубени. Необяснимо остава за мен как се допусна едно новоучредено дружество с нестопанска цел след регистрирането му в БФВ и ММС да започне своето участие директно от първия ешалон на първенството по волейбол в България. Не ме разбирайте погрешно, по никакъв начин не искам да кажа, че желая да няма никакъв Левски в първия ешалон или че би следвало Левски да е в някоя окръжна дивизия, но е изключително несправедливо спрямо другите клубове. Много клубове се борят с години да завоюват и/или да запазят това свое право, а на някой му се предоставя тази възможност едва за няколко месеца. Нали разбирате, че по начина по който постъпиха от Левски, бяха увредени техните кредитори, а в същото време искат да запазят цялата история, трофеи и фенове на стария Левски, който пък от своя страна има дългове. Свидетели сме на подобно нещо и във футбола, ЦСКА и Локомотив София бяха отстранени от А-група, поради финансови задължения. Случайно да видяхте някой да допусне да бъде регистрирано ново дружество с подобно име и да започна своето участие в А-група? Но явно във волейбола всичко е позволено.

Знаеш ли, че въпреки твърдението на Лазаров, ВК "Левски Волей" продължава да съществува и притеснява ли те да насочиш претенциите си към него, въпреки че в момента клубът не развива мъжко направление?

Не зная кой какви твърдения има и не смятам, че е правилно да коментирам чужди мнения и/или твърдения. Единственото, което знам е, че към настоящия момент, видно от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Сдружение "Волейболен клуб Левски Волей" не е заличено. Колкото до моите претенции, аз няма от кого другиго да си ги искам и съответно срещу кого другиго да насоча изпълнението, с оглед на което, дали това сдружение развива мъжко направление, женско или никакво, то за мен няма значение.

Стана ли ясно в хода на делото дали Левски Волей е плащал задълженията си към НАП и доколко е изряден в отношенията си с държавата?

В хода на моето дело не стана ясно такова нещо, тъй като не е било това предметът на делото. Единственото, което мога да кажа е, че на мен лично не са ми заплащани осигуровки след твърдяната от ответника дата на прекратяване на трудовия ми договор през 2009 г., като успях да докажа, че трудовият ми договор не е прекратен и аз в пълен обем съм престирал своя труд, въз основа на което следва да бъдат заплатени и тези вноски от Левски Волей.

Това, което ти се е случило с Левски Волей повлия ли на крайното ти решение да се откажеш от волейбола?

Аз никога не съм се отказвал от волейбола, като към настоящия момент продължавам да практикувам този спорт във висшата лига с клуба на ВК "Изгрев-Ябланица", както и в лигата "Спорт Волей" с отбора на Легендите. Това, което ми се случи с Левски, определено ме накара да се замисля за бъдещето си и за несигурността, която ми предлага този спорт по начина по който е уреден в България, а аз съм човек, който иска да живее и да се развива именно в родната си страна. С оглед на което пренаредих приоритетите си и наблегнах по-сериозно на ученето. Когато реших да поема по пътя на не чак толкова професионалния волейбол, вече следвах втори курс право, след което завърших, станах адвокат, като паралелно с това започнах и работа в голяма адвокатска кантора. Разбира се, волейболът си остава голямата ми страст, като гледам да отделям достатъчно време и за него.

Беше ли твоят случай единичен или знаеш и за други подобни?

Не само аз, но и всеки един знае за много такива случаи и това не е тайна за никого. Много приятели и момчета, с които сме играли заедно, ме потърсиха след като им стана известно решението по моето дело и ме поздравиха за куража и търпението което имах, за да предприема тези действия и да стигна дотук. Всички знаем, че аз не съм единствен случай, напротив - има много случаи на момчета, които не са получавали заплати дори повече от 3 години и не са предприели каквито и да било действия, само и единствено защото знаят, че ако предприемат някакви действия, то това ще им затвори врата за бъдещ трансфер. Според мен пасивната позиция не е правилна и не подкрепям това поведение. Независимо от факта, дали ще рискуваш едно твое бъдещо благо, то винаги трябва да защитаваш сегашното си право и да отстояваш своите принципи. Ситуациите в клубните отбори са такива, защото именно играчите позволяват да бъдат такива. Ако всички те са против изградена практика, която е в техен ущърб, то неминуемо тази практика ще бъде променена, но както и във всяко друго отношение ние сме свикнали да гледаме своята паница и всеки да се спасява поединично.

 

* Ако и вие имате подобна история, можете да се свържете с нас, а ние ще ви помогнем да я разкажете. Защото вярваме, че примерът на хора, които са се осмелили да търсят лична справедливост за себе си, може да вдъхнови и други да го направят.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook