Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

От Сибир до Рио

Макс Адолф Ото Зигфрийд Шмелинг, последният да затвори вратата, е немски боксьор, световен шампион по бокс в тежка категория от 30-те години на двадесети век. Благодарение на победите си (най-вече на тази с нокаут над тъмнокожия американец Джо Луис през юни 1936 г.), Макс Шмелинг се превръща в символ на арийското надмощие – за нацистите, в частност за Гьобелс, победата е безценна. Пет години по-късно Шмелинг е мобилизиран за участие във Втората световна война като част от елитното въздушнодесантно формирование „Небесните ловци“, като бива спуснат над о. Крит в рамките на операция „Меркурий“, изключително важна брънка от военната стратегия на Хитлер. Участието на боксьора, разбира се, отново e с пропагандни цели. Този път нокаутът е за германците.

Почти 80 години след победата над Луис - в залата в Берлин, кръстена на Макс Шмелинг, беше нанесен съкрушителен удар, сякаш взет от образците на легендарния германец. Този път обаче ударът бе волейболен. Русия победи Франция с 3:1 гейма и отстреля надеждите ѝ за квота за Олимпийските игри в Рио де Жанейро още от европейската квалификация, а възпитаниците на Лоран Тили ще получат втори шанс през месец май в Япония.

Ако горното събитие се беше случило преди няколко години – в него нямаше да има нищо ненормално, напротив – щеше да е напълно в реда на нещата. Ситуацията в момента обаче беше коренна различна – Русия излизаше от кошмарния сезон 2015, в който допусна потресаващите 11 (поредни) загуби от 12 мача в Световната лига (шеговитите призиви за Сибир, когато става дума за провали на руски спортисти, бяха подновени), отпадна още на четвъртфинал на европейското първенство, на което защитаваше титлата си от 2013. Това обаче не бе всичко – непосредствено преди квалификацията в Берлин суперзвездата на руския волейбол – центърът Дмитрий Мусерски – не се яви на лагерсбора „поради лични причини“, като веднага беше обявен за „национален предател“ от управниците на руската федерация. Не че нещо, но не ви ли е познато? За разлика отпреди 71 години, Русия не пристигаше в Берлин като фаворит.

В абсолютен противовес на случващото се в руския лагер, Франция загуби през 2015 един-единствен мач – във финалната фаза на Световната лига от отбора на САЩ - двубой, оказал се с нисък интензитет на значение. „Петлите“ спечелиха втората дивизия на Световната лига, седмица по-късно и първата, както и европейското първенство, обръщайки родните национали на полуфинала и помитайки Словения във финалния сблъсък. Френското „перпетуум мобиле“ би руснаците и в груповата фаза в Берлин, за да катастрофира на финала… пак срещу тях. Не вярвам в случайности – на Олимпиадата в Лондон Бразилия унищожи Русия с 3:0 в първия етап на турнира, за да загуби драматично от същите финала с 2:3. Треньор и тогава, и сега, беше Владимир Алекно.

Всъщност, подобно на решителната среща в британската столица, руснаците започнаха тромаво и загубиха първия гейм на 14 точки, като по време на едно от взетите прекъсвания Алекно буквално заплаши състезателите си: „Ако второто място ви устройва, да пускам резервите?!“. Прелюбопитен ход за стряскане и вдигане на главите? Не точно - може би парадоксално, но веднага от пейката скочиха Юрий Бережко и Александър Маркин. И обърнаха мача…

40-годишният ветеран Сергей Тетюхин и две десетилетия по-младият Егор Клюка свиха знамената, седнаха на скамейката и загледаха спокойно как посрещачите на Динамо Москва, досега само епизодично използвани в турнира, методично бележат точка след точка, експлоатирайки ниския блок на френския плеймейкър Бенжамен Тонюти или иначе стандартното оръжие на „петлите“ – блок-аута. Руската гаубица от сервис заработи на пълна мощност, а блокадата не можеше да спре да връща топката с безмилостна сила в противниковото поле.

Алекно използва възможно най-подходящата стратегия, за да обезвреди магията на блестящия до този момент в турнира Ървин Нгапет – повече от половината руски начални удари бяха насочени в звездата на италианския „Модена“. Барометърът на френската игра беше изваден от комфортната си зона и това веднага оказа влияние – останалите не успяха да преразпределят върху своите рамене изгубената увереност на Нгапет. Най-голяма тежест падна върху диагонала Антонин Рузие, който този път - за разлика от европейското първенство – не се справи. Неизбежният край беше въпрос на време, а наставникът Лоран Тили се принуди да вкара в боя резерви – нещо почти немислимо за френската тактика в квалификацията до този момент, изключае почти протоколния мач с България.

Вероятно там се крие и част от разковничето. Русия победи не само тактически, но и на ниво изразходване. „Петлите“ изглеждаха по-тромави от обикновено, а руснаците – точно обратното – свежи и горящи от желание да се хвърлят с всички сили в боя. Изцедените французи (може би повече емоционално, отколкото физически) трябваше да изиграят за пет дни пет двубоя – почти през цялото време в една и съща шестица (седмица), докато руснаците бяха постоянни в ротациите си. Обичайният тонус във френския лагер изчезна и благодарение на друг фактор – липсваше онзи нерв, който внасяше в играта енергията на Нгапет. Неутрализацията на тъмнокожия волейболен гений се оказа катализатор за Алекно и компания.

Така само няколко месеца след поредицата от крушения Русия се класира на Олимпиадата в Рио де Жанейро, за да защитава титлата си от Лондон, въпреки отсъствието на 218-сантиметровия мастодонт Дмитрий Мусерски. За Франция остава да премине през чистилището на допълнителния турнир в Токио, за да се получи билет за Бразилия и да се завърне… може би по-силна отвсякога.

Снимки: CEV.lu

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook