Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Открито писмо до Пламен Константинов

Какво накара мен, обикновен фен, да реши да се обърне към теб – един от най-великите български волейболисти с въпроси? Това бе участието ти в Шоуто на Слави на 19-ти ноември. Не гледам това предаване, но ме предизвика скрития анонс да подкрепиш референдума срещу имиджово време. Винаги съм признавал, че си отличен комуникатор – знаеш кога, къде, какво и как да кажеш и очаквах с интерес. Аз нямам капацитет и позиция да те оценям. Затова само ще си задам въпросите. Надявам се да ги приемеш честни и вълнуващи ме, както и обръщението на Tи, защото имаме обща любов.

Пламене, ти бе бунтар, критик на пошлото статукво. Сочеше смело проблемите, търсеше решения. Преди 10 години, пак в това шоу, с Ники критикувахте смело виновника. Казахте с думи и с факти, че отборът, момчетата, побеждавахте въпреки ръководството на федерацията. Харесвах те, както като посрещач и капитан, така и като пример за борец за истина и бъдеще. Защо през годините ти промени посоката на стрелите си? Защо насочи погледите на обществеността към други „виновници” за умиращия волейбол. И като играч, и като треньор ти бе наясно как функционира системата, наясно си и с разпределянето на средствата. И знаеш какво стига до клубовете от милионите. Защо, след като влезе в системата, нито веднъж не спомена това. Да, говориш за мизерията в клубовете, но обвиняваш за това държавата и бизнеса. А в последните дни дори и общинските администрации?

Стимулирането на социалната политика на общините чрез активизиране на спорта е последната ти инициатива. Знаеш че има общини, които поддържат волейбола – Дупница, Добрич, Монтана и други по-малки. Общината, в която живея не е областен център, но отделя около 350 000 за година за спорт, сама поддържа базата си, клубовете я ползват безплатно. Защо оставам с чувството, че атакуваш само София?

Когато те изгониха от отбора в Пекин се възхитих на волята и усилията да си изчистиш името - свое, на отбора, на волейбола и на българския спорт. Но защо не каза и дума кой и защо създаде скандала, какви бяха последиците за теб и за отбора в Олимпийските игри, каква бе ролята на Лазаров? Дали той те изгони или те прикри и спасява?

През 2012-та ти подкрепяше отбора. Бе извън него, но присъстваше на драматичните мачове. Харесвах това. Бе неутрален в полемиките. Но не и в действията. Защо заяви, че не е времето за промени тогава? Потвърди, че са необходими, но „друг път”. Така не взе ли страна и не помогна ли на статуквото да се бетонира? Кога е най-доброто време?

Всички харесахме позицията ти за новите зали, басейни и стадиони в селата. Една публична и авторитетна личност трябва да я изразява. Критика към три министерства бе това. Правилна е, но някак олеква като си спомня как затвърди в много интервюта тезата си, че работата на един треньор е в залата, а не да критикува, да се меси в работата на администраторите и да иска промени в системата. Кога бе искрен – тогава или сега?

Казваш и за играчите – мястото им е на игрището, не трябва да се бъркат в работата на треньора и шефовете. Правилно пак, принцип! Но защо ти се „бъркаше” в работата на Мартин Стоев и федерацията преди години. Защо останаха Владо и Ицо извън състава за Европейското, което спечели една Испания?

И пак за играчите и решаването на проблемите. Защо ги съветва, че по-успешно ще се борят с проблемите отвътре, когато са в мелачката, както ти сега си вътре и каква ти е борбата?

Ти си безспорен капацитет в спорта. Всяко твое мнение в областта е компетентно и се приема от обществото. Това е отговорност, която можеш да носиш. Но спортът се промени, както и мястото на личностите в него. Много от тях вече са независими от системата. Ти спомена, че доказаните личности Бербатов и Казийски имат право на позиция, но хем не я разбираш - хем не я приемаш. Не е ли единственият им лост за въздействие да лишат апаратчиците от своето участие? Имаш ли право да представиш исканията им за промени като предателство с горчив апломб за патриотизъм?

Акцентираш колко успехи имахме в спорта в старата система. Правилно – огромни! Но точно в държавното финансиране нищо не е променено, даже сумите постоянно се увеличават. Посочваш мизерията по клубовете и липса на масов спорт. Истина е! Знаеш, че витрината е важна – елита, купите, медалите, химна. Но е по-важно да се произвежда и „складовете” да са пълни. Сега инвестицията е обратна на печелившия модел. Защо продължи да защитаваш приоритетното държавно финансиране на елитния профи спорт като „правилата” са други и парите не се използват за съзидание, а за поддържане на паразитни структури и лични интереси?

Пламене, заради тези, които все още вярват в спасението на волейбола ни, заради хилядите фенове, които си задават тези въпроси, но не биха те попитали директно, заради това, което си правил, правиш сега и което си постигнал за българския волейбол - дай ни отговорите, които ти смяташ, че заслужаваме. Защото всяко отлагане е загубено време и обричане на талантите, които все още никнат в студените зали. Въпреки всичко и засега. За да можем да гледаме в очите децата в залите, чието бъдеще зависи от нас.

 

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook