Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

През мрежата. Въпроси и отговори

В. Европейското по волейбол свърши, защо мълчиш? Искам да те питам!
А. Питай де :)

В. Гледа всички мачове, нали! Хайде, кажи за отбора.
А. Харесах отбора. Знаеш колко бяха криви тези две години със срива след Олимпиадата в Лондон. А ми тежи и пропуснатият шанс там (за което никой не говори). Много исках това поколение да получи заслуженото. Защото талант и труд все някога трябва да се възнаградят. След еуфорията от поредните 4-ти места малко хора оценяваха, че отборът е с лимитирани възможности. Двете кризи при Плачи и Пламен, поредицата от загуби, кошмарно Световно, отпадането от А-група на Световната лига бяха естествен процес. Но цикличността на кризите и възходите е неизбежна. Въпросът бе кога ще се случи и доколко нагоре ще е възходът.

В. Не ти е присъщо да си песимист, защо си се съмнявал?
А. Нищо не водеше към положителни резултати. Скандали във федерацията, загуба на спонсорите, замряло първенство, момчетата отиват във все по-малки клубове и първенства, хронични травми, провал в Б-група на Световната лига въпреки домакинството, младежките формации без резултат, невъзможността да се ползва за подготовка Арена Армеец, недостатъчните контроли. Светлите неща бяха малко –поривът от Баку и търпението, доверието към Пламен.

В. Следеше ли подготовката, избора на основен състав за Европейското? Защо нямахме повече резервни посрещачи? Ясно е, че всички отбори знаят слабото ни място на полето? Диагоналът? Защо Пламен не използва Чернокожев, Желязков?
А. Да, малко се изненадах от избора на играчи на Пламен. Той знае кой е най-слабият ни елемент – посрещането. И не наблегна на него, а взе трима разпределители. Какво правиш, когато искаш да използваш либеро като полеви посрещач, а трябва да си записал две либера на мач? Първи отговор е: „Да се задържи Мартин Божилов”. С посрещачите няма много избор. И тук ме изненада неприятно – предпочете Миро и Балки пред Вальо Братоев. Но има неща от кухнята, които феновете не знаем, а и винаги съм казвал, че тренерът носи отговорност за решенията си и за резултатите. Така че, приех избора на Пламен.

В. И много контузия, много нещо. Белмекен ли?
А. Е, това бе интересно, защото знаех за настройката ни против натоварванията, за хроничните контузии на почти всички в отбора. И резултатите наистина бяха противоречиви – имахме сили за петгеймови мачове, но и половината отбор се контузи сериозно. Не съм специалист и не мога да твърдя, че Белмекен е причината. Но е притеснително. И друго, което не харесвам – вместо да се търси причината за контузиите, те се изпозлват за оправдание или липса на късмет.

В. Бяхме още на първия мач в залата с теб.
А. Да, първият мач с Германия бе решаващ за развитието на турнира. Момчетата си знаеха възможностите. Мачът бе подготвен и проведен от Пламен много грамотно и всичко качествено бе използвано. Чудесно начало, по план и писхологически на място.

В. Защо съумяхме "лесно и бързо" да победим Германия, а едва не загубихме двата "по-лесни" мача след това? Цената (физически, травматологично и психически) на двете победи?
А. Истината е, че отборът ни не е на нивото на най-добрите и като персонален игрови потенциал, и като сработка. А споменатите от теб отбори са в средата. Нашето място „фенски” оценявам като малко над средата. И в тежки мачове от турнирен тип класите се изравняват. Тогава се видя най-хубавото от тези дни – духът, волята на отбора. И това се хареса на публиката, на всички. Но малко фенове отчетоха, че само дух и сърце не са достатъчни за техните желания и очаквания. Надскачаме се, но явно летвата не е тази, която беше в периода 2006-2012-та години. А цената бе платена на полуфинала. В мача за третото място липсваше и психологът.

В. Като каза публика...?
А. Да, аз имам особено мнение за нашите фенове. Изписа се как сме влюбени във волейбола, как подкрепяме, как сме обединени, как... За мен реалността е, че публиката търси идентификация с победител. Тя е луда по отбора, а не по играта. Тя подкрепя, създава атмосфера, но не участва. Можеше да се намеси в моменти на спадове, но не знаеше как. Стига ѝ да следва диджея. И лоши наследства – като освиркването на противника. Имаме още да учим.

В. Широката публика вижда ли крещящата нужда от поврат в управлението на Федерацията – не много, но квалитетни клубове с добра организация, финансов ресурс и умел мениджмънт на местно ниво, който закономерно да открива и развива таланти, бърз обмен на база данни и статистика на състезателите?
А. Не, широката публика иска любимци – даже герои, победи и съпричастност с тях.

В. Пламен! Какво успя да направи Пламен с отбора за периода на работата си? Вярно ли е мнението, че отборът се "надскочи" на Европейското? Поставянето на по-ниски, но реални цели по-добра доктрина ли е от "звездните" планове?
А. За Пламен добри думи. С лимитиран избор повдигна отбора. Не като качество, не и като резултат, а като отношение към играта. И тук не е еднозначно мнението ми. Имаше достатъчно време, но не му бяха осигурени оптимални условия, колкото и да се приказва обратното. Разкъсването на отбора в два турнира заради погрешни сметки за точки за ранкинга, скъпата като наем зала, люшкането от град в град, формалните контроли. По време на мачовете допусна малки грешки, но това е неизбежно. С две думи извади толкова, колкото позволяваше материалът. Целите трябва да са реални. Проблемът досега бе, че не се поставяха и обявяваха конкретни цели. От там и нелогични и пречещи на психолога очаквания.

В. Ти винаги си наблюдавал Пламен критично.
А. Всеки талант наблюдавам критично. И с Матей е така, и с Андрей, и с Тодоров. За Пламен... - виж, което е направил, е добро. Ти ме питаш за работата му. Ако ме питаш какво не е свършил, е друго! Не изпълни едни свои обещания – да се бори с проблемите на волейбола, както той се изрази, „отвътре”. Проблемите с късата скамейка, липса на първенство, зависимост от шефовете за трансфери, медицинските проблеми и още доста подобни се увеличават и се трупат. Друго беше по-важно за него – амбицията да се докаже. И подреди витрината с опитните, на които разчиташе. Нямаше шанс да поднови отбора с тази тежка отговорност да се представи добре на домакинско Европейско. Не разви приоритети. Ами сега не идва ли още по-важна цел – олимпийска квалификация? Ами задържането в групите на Световната лига? Ами достигането на заветния финал?...

В. Добре, ето ти лесен въпрос – момчетата?
А. Момчетата направиха първенството. Заслужена любов от феновете. Трудните мачове с Германия, духът в битките с Чехия и Холандия, емоциите – всичко бе от тях. И индивидуалното себеотдаване на всеки един създадоха обществената реакция. Реално, резултатът от Европейското – класиране в четворката, едва ли би задоволил феновете, но отборът ги накара да подминат оценката на резултата.

В. А за другите отбори?
А. Не съм специалист толкова, че да оценявам наред. Пък и не успях да гледам всички. Доволен съм, че на финал се класираха два отбора, които играят технично и мислят. Знаеш, че не съм фен на постулата „С всичка сила в празното”.

В. Страничен въпрос – Какво мислиш за видеочека като допълнително разкъсване на играта – плюсове и минуси.
А. За първи път използван у нас. Закъсняхме, защото и състезатели, и тренер трябваше да имат опита да го използват. На пръв поглед не повлия на спортсменството, не видях много състезатели да си признават грешките, не повлия и за намаляване на грешките при съдиите, стои си човешкият фактор от специални съдии за него. Компютърната система в тениса е друга класа – няма спорове, не губи време. Волейболът изостава, основният проблем за нерегламентираното време на мачовете се задълбочи с видеочека.

В. Първенството успешно ли бе според теб?
А. Не мога да преценя. Ако се напълнят клубовете с деца, ако намерят спонсори покрай еуфорията и се хване вълната, ако се създадат нови центрове, ако бизнесът и държавната администрация са доволни от домакинството, значи е ОК. Но нямам фактите да кажа това.

В. Еее, много си противоречив! Доволен ли си или не?
А. Доволен съм, че нашият отбор се стегна и заигра. Доволен съм от емоцията – в мен, в приятелите ми и в момчетата. Отборът постигна това четвърто място с емоция. Нямаше ги сведените погледи от последните две години. Но и повишено качество нямаше. Няма и свежест – Владо, Андрей, Алексиев, Салпаров, Ники Николов, Боян са физически лимитирани кой от възраст, кой от контузии. А един отбор, ако не е сплав от опит и психика на лидери и качество на млада амбиция, няма реализация за медал, няма и бъдеще. Един Ники Пенчев не стига. Не тръгвам да търся причините защо нямаме избор, скамейка и защо се стига до това. Има си волейболни хора, те носят и отговорност. От самото първенство хиляди хора в залата и пред телевизора получиха положителни емоции. Щастлив съм, че обичам тази игра, но съм притеснен за бъдещето ѝ.

Фото: CEV

 

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook