Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

Радостин Стойчев: "Волейболът за мен не е просто работа"

Представяме ви едно по-различно интервю с Радостин Стойчев за BGVolleyFans. Треньорът в откровен разговор за волейбола, мечтите и цената на победите.

– СЛ приключи. Какъв е вашият анализ на случващото се в световния волейбол - как си обяснявате тоталния крах на Русия, провала на Бразилия и какво мислите за неочаквания финал и полета на Франция тази година?

– Моят анализ на тазгодишната СЛ е, че отборът на Франция показа най-стойностната игра и като цяло беше най-добре организираният отбор, което доведе до заслужена победа. Разбира се, ако се говори за краха на Русия, той беше твърде неочакван след доброто им представяне през миналите години. Мисля, че той се дължи преди всичко на факта, че много от основните състезатели не взеха участие в тази СЛ. Това обаче категорично не ги оправдава за 11-те поредни загуби, които са голяма изненада в този формат на СЛ. За провал на Бразилия едва ли може да се говори, тъй като те загубиха един мач от Франция, която спечели титлата. Мисля, че определено Бразилия се представи на ниво, но не и според очакванията като домакини да спечелят Лигата. В момента те изпитват затруднения с поста на втория посрещач и дори диагонала, така че имат върху какво да работят.

Относно Франция – Франция в последните години има много квалитетен състав, с много добри изпълнители, които обаче сега са и много добре напаснати като технически характеристики. Играха много балансирано във всички елементи, което им позволи да нагаждат много добре своята игра към всякакъв вид противници, което им донесе успеха. Определено стилът им на игра е много приятен за гледане, така че те не само че печелят, но и това е атрактивно за публиката. Ако продължат в този дух и по този начин през следващите години, със сигурност ще бъдат сред най-добрите отбори.

– Как си обяснявате факта, че в един волейболен свят на все по-високоръстови състави, Лигата беше спечелена от отбор с разпределители със среден ръст 183 см.?

– Да, наистина волейболът вече е спорт за по-високи хора. Фактът, че Тонюти е играч с такъв нисък ръст не е предимство със сигурност, но той успява да го компенсира с много бързина и много творчество край мрежата. Това само доказва, че има изключения, които потвърждават правилото. Тонюти е много класен състезател. Той играе добре при разпределение, в защита, на сервис дори, но пък е доста по-слаб на блок, така че според мен ръстът продължава да оказва влияние.

– Има ли млади играчи, които се открояват и които впечатляват с играта си и имат потенциал да се наредят сред най-добрите в близко бъдеще?

– Категорично да. От отбора на Франция голямо впечатление правят Льо Ру и Нгапет. В Бразилия – Лукарели. В САЩ определено все още млади играчи са и Андерсън, който безспорно е име и прави разлика, и Сандър. Със сигурност има интересни млади играчи, за които очаквам през следващите години, развивайки своя вроден талант, да достигнат още по-високо ниво. Това е добре за световния волейбол и очаквам добри игри от тях.

– На база на впечатленията ви, вашите прогнози за предстоящото ЕП?

– По принцип избягвам да давам прогнози за каквито и да било първенства. Причината е, че в едно първенство, особено когато е турнирно, провеждащо се в кратък период, може да се случат много неща. Моментната форма, дори един неудобен противник променят до голяма степен класирането. Въпреки това, очевидно Франция е във възход и сега за ЕП ще бъде сред основните конкуренти. В никакъв случай не бива да се подценява нито Русия, нито Италия. За Сърбия, които стигнаха финала на СЛ, мога да кажа, че според мен те имат съвсем приличен отбор, но в никакъв случай не очаквах, че ще стигнат до финала на СЛ. Така че и на ЕП може да бъде доста сходна ситуацията, т.е. те да успеят да се промъкнат до четворката, но не смятам, че са сред фаворитите за спечелване. За отбора на Полша – настоящият световен шампион, със сигурност има аргументи също, ако играе добре, да се бори за призовите места. Конкуренцията е сериозна. В тази конкуренция, с оглед на това, че България е домакин на първенството, като се има предвид, че в групите винаги има по-добри и по-слаби отбори, целта пред България трябва да е също четворката. Очаква ни едно много интересно и равностойно първенство, което ще доведе със сигурност до много интересни развръзки и много неочаквани обрати, и аз ще го наблюдавам с удоволствие.

– Къде мислите, че се коренят основните разлики между българския волейбол и най-добрия световен волейбол в спортно-техническо отношение?

– Смятам, че нашият отбор като цяло има потенциал. Разбира се, липсата на Матей и на Цецо го лимитират донякъде. А основната разлика според мен е в това, че най-добрите отбори все още за съжаление са по-добре организирани от нас, организацията им на игра е по-добра. Не само изпълнителите, защото много често се визира това. Разбира се, индивидуалностите оказват голямо значение, но силните отбори успяват да имат по-добър синхрон от нас в играта и по-изчистени взаимодействия. Това, особено в турнирните първенства, дава голяма разлика и именно това показа Франция. Нашият отбор има поле за развитие, защото има доста играчи, които не са достигнали максимума си, така че пожелавам добра работа на спортно-техническия щаб и разбира се – на отбора, за да могат да достигнат водещите отбори в света.

– Какво е мнението ви за новото правило – всяко докосване на мрежата да е грешка?

– Малко странно е непрекъснато да се менят правилата. Състезателите бяха свикнали с правилото за несанкционирането при докосване на мрежата в долния й край, което да им помага за придвижването преди всичко на блок. Сега се връща старото правило, с което отново трябва да свикнат. Очевидно ще трябва да се промени тренировъчният процес на блок, за да се редуцират рисковете от докосване на мрежата. Като всяко ново старо правило има за и против, но не смятам, че ще окаже като цяло голямо влияние върху волейбола. Предполагам, че се връща, за да се избегнат споровете за това дали е докосната мрежата в долния или в горния й край. Правилото е нещо, с което трябва да свикнем относително бързо.

– Като треньор какви качества вземате предвид при подбора на играчи? Само спортно-техническите възможности ли са важни или вземате предвид и характера на играчите?

– Разбира се, че спортно-техническите качества са водещи, но в никакъв случай в нашия отбор не подценяваме характера или интелекта на състезателите, защото това е колективен спорт и динамиката на групата е много важна в него. Това е свързано с изследвания и много научно обосновани резултати, към които ние се отнасяме с голям респект и през годините моят опит показва, че дори и най-добрите индивидуални състезатели, ако не успеят да се аклиматизират и да играят в колектив, не показват очаквания резултат. Със сигурност в нашия клуб обръщаме голямо внимание и на индивидуалните характерови и интелектуални качества на играчите.

– Какъв отбор предпочитате да водите – от изградени топсъстезатели или от такива, които се изграждат под ваше ръководство?

– Като продължение и на предишния отговор, като треньор, ако успея да намеря изградени състезатели, които и да са свестни като хора и на интелектуално добро ниво, разбира се много по-приятно и много по-лесно е да имаш такива играчи. Така много по-бързо могат да се постигат резултати. Но тези играчи в болшинството от случаите, което е нормално, струват много повече. Така че едва ли някой треньор някога ще достигне до момента, в който да е абсолютно задоволен от отбора, който му се предоставя. Това е мечта на всеки треньор, вкл. и моя, да има най-добрите състезатели в отбора си. Когато обаче това не се случва, всеки се опитва по някакъв начин да изгражда отбор на базата на това, с което разполага.

– Ако нямахте ограничения от финансова гледна точка кои 6 състезатели в световен мащаб бихте искали да имате в отбора си?

– Шест е много трудно като отговор, тъй като с либерото са минимум седем. Много често, даже гледайки световната лига с едни италиански треньори си правихме такива експертименти да направим световен отбор. А моят световен отбор би изглеждал по следния начин:

Разпределител – Рафаел де Оливейра, който дълги години игра в Тренто и от когото имам преки впечатления

Диагонал – Грозер от Белгород

Крайни нападатели – там бих казал поне трима, защото двама наистина е много трудно – Матей, Османи Хуанторена и Леон

Централни нападатели – тук също не е лесно да се определят двама, но при всички случаи Симон, Лукас и Мусерски

Либеро – в момента е малко по-сложно, защото за този пост няма такъв изявен лидер, според мен в световен мащаб, но бих казал Гребенников – либерото на Франция, който тази година подписа с Мачерата. Аз също съм много доволен и от Масимо Колачи, когото имам на разположение в Тренто.

В общи линии това е моят избор на състезатели.

– Победата оправдава ли всички средства или е важно и как стигаш до нея, и случвало ли ви се е като треньор да направите компромис с принципите си, заради отбора?

– Победата е най-важното и основното за един отбор и въобще в спорта, но в никакъв случай тя не бива да бъде постигната с всички средства. Много по-важен е пътят към нея. Като треньор никога не съм си позволявал компромис в името на победата, защото съм убеден, че този компромис рано или късно се връща и то в най-неподходящия момент и носи много повече негативни последици, отколкото позитиви. Така че лично аз предпочитам да загубя някой мач или първенство, но в отбора да се запазят определени принципи, които да са ясни за всички и които в по-дълъг период от време със сигурност се изплащат. Така че по този въпрос съм категоричен – никога не бих направил компромис с принципите си заради победата.

– С каква дума или фраза бихте искали да ви описват бившите ви играчи?

– Това е по-сложно, тъй като бих предпочел това да е квалификация, която дават другите, не сам за себе си да говоря. Трудно е да избера една дума, но бих искал те да знаят, че аз съм мъж. Ако в техните очи изглеждам така, значи съм изпълнил това, към което съм се стремял.

– Можете ли да откроите най-трудните си мачове като състезател и съответно – като треньор?

– Да, в кариерата на всеки състезател или треньор има такива. Като състезател ми е останал в паметта един мач, когато играех във френския Тур, който беше от ШЛ. Играехме срещу шампиона на Русия и беше много важен мач за нас и за класирането ни по-нататък. Играеше се вкъщи и успяхме да победим 3:0 след много добра игра. Той е останал в паметта ми за мен като много важен мач и съответно – много труден.

А като треньор – може би финалния мач на ШЛ, която играхме в Болзано и спечелихме срещу Зенит Казан. Финалният мач срещу Пиаченца преди две години също беше такъв. Въобще има доста, които за щастие и въпреки че са много трудни, сме ги спечелили и те са ми останали в паметта.

– Има ли треньор или човек, който да е бил вдъхновение за вас и който е повлиял по някакъв начин на развитието ви като състезател и треньор?

– Със сигурност от малък много съм се вслушвал в това, което ми казваше баща ми, който също беше треньор по волейбол. Главните насоки за развитие съм ги получил от него и като състезател, и като треньор. А пък като идол във волейбола от много години съм имал Карч Кирали – и в техническо, и физическо, и дори в човешко отношение. Негова снимка имах в стаята си.

– От няколко дни в медийното пространство се разпространяват думите на президента на клуба ви, че ако Италия иска да се върне към успехите, то вие трябва да станете треньор на националния отбор.

– Това са лични оценки. Той го казва емоционално, защото всички в Италия са разстроени от последните събития в отбора и като резултати, но това не е тема за обсъждане. Тя не стои на дневен ред по никакъв начин. Преди години имах много предложения от най-различни национални отбори, които абсолютно винаги отхвърлях още в зародиш, защото смятах, че мой морален дълг е да тренирам първо българския отбор – когато и да се случи това. Но вече този морален ангажимент отпадна, след като работих в България и последвалите събития след това, така че на този въпрос ми се налага да отговарям доста често. Често ме питат дали бих поел друг национален отбор. Нямам такива планове към настоящия момент, но ако има интересно предложение от отбор, който е на достатъчно добро ниво, за да се бори за призовите места – с удоволствие. Това е друг начин на подготовка, на състезание и в същото време носи голямата възможност да отидеш на олимпиада. Така че е различно и да, ако имам възможност бих тренирал национален отбор, но към настоящия момент това не е тема на обсъждане. Това са само емоционални изказвания в Италия и обсъждания на различни хора.

– Искате ли да кажете нещо, което не ви попитахме?

– Въпросът е доста сложен, защото човек или има да каже много, или няма да каже нищо. С малко думи не е лесно да се отговори на такъв обширен въпрос. Със сигурност имам да кажа много неща, които не ме попитахте, но единственото нещо, което е сигурно, е че волейболът за мен отдавна не е само работа или само хоби, или начин за препитание. С времето той се е превърнал в нещо много повече и много бих искал, ако по някакъв начин се случи така, че този спорт се развие първо в световен мащаб, защото според мен има потенциал да се развие още, но и в България. Въпреки факта, че безспорно волейболът е най-успешният колективен спорт в България, на мен много ми се иска да имаме първенство, което да бъде на европейско и световно ниво и да виждам клубове, които се справят добре в ШЛ. Това е мечтата ми и много бих искал да го постигнем по някакъв начин. Това е всъщност, което може би най-много ме вълнува към настоящия момент – да успеем да издигнем българския волейбол на такова ниво, на което са най-добрите европейски държави.

 

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook