Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

За честта на един "журналист"

Преди броени дни в сайта „7 дни волейбол“ се появи статия с гръмкото заглавие „Аман! Федерастия до шия и кал по гърба!“, в която авторът емоционално заклеймява управленската политика на БФВ. На пръв поглед подобни гневни изблици би трябвало да ни радват – един журналист проглежда за случващото се във волейболната федерация и дотолкова не може да понесе неправдата, че чак му се налага да ругае от безсилие. Както ни се е случвало и на нас неведнъж. Журналистът обаче се казва Владимир Зарков – човекът, който до скоро беше готов да излее кофи с помия върху всеки, дръзнал да се противпостави на статуквото във федерацията. Именно той засипваше преди години в свои коментари от страниците на в. „7 дни спорт” и в сайта sportline.bg Радостин Стойчев и Матей Казийски с обиди и махленски подмятания, подобни на тези, които сега използва, за да громи БФВ. Навярно мъдростта изисква да премълчим това умопомрачително завъртане на 180 градуса, защото при такива бързи и резки движения вероятността сам да си счупиш главата е твърде голяма, обаче и на справедливостта ѝ идва вповече, та не може вече мъдро да мълчи с надеждата, че всеки сам ще си направи изводите.

Странно е, че сайтът, в който подобни статии, написани в меко казано разговорен стил, съвсем не са рядкост, се явява чрез една от секциите си нещо като официална страница на волейболното училище на Владимир Николов. На практика почти всички съобщения в официалния фейсбук профил на Николов препращат към „7 дни волейбол”. Припомняме, че Владимир Николов наскоро беше избран за мъж на годината –титла, натоварена преди всичко с морална отговорност, защото от носителите ѝ се очаква да притежават качества, които традиционно асоциираме с израза „мъж за пример“ – чест, достойнство, доблест. Как обвързването с един съмнителен сайт и тясното сътрудничество с журналист с твърде спорна репутация кореспондират с награждаването за мъж на годината няма да коментираме от уважение към успехите на големия волейболист. Приемаме, че точно те са натежали при номинацията и избора на победител в класацията!

За да не ни обвинят, че самоцелно сипем жлъч по един голям български спортист, ще се концентрираме изцяло върху фактите и съхранените във виртуалното пространство предишни позиции на Владимир Зарков относно състоянието на българския волейбол. Обръщането на палачинката е толкова безпардонно цинично, колкото са и изразните средства в материалите му. Интерес будят мотивите - съществена промяна в управленските методи на БФВ не е настъпила откакто Зарков за последно предричаше светло бъдеще за българския волейбол, но е твърде възможно кокалът да е сменил притежателя си и това да е наложило повратливост и проява на гъвкав морал.

Още в началото на гневната статия, за която стана дума по-горе, авторът  упреква федерацията, че не е отразила на сайта си събитие, свързано с волейболното училище на Владимир Николов. Сайтът на федерацията обаче дълго време изобщо не функционираше, но това не беше повод за притеснение от страна на тогавашните ѝ апологети, сред които гордо се нареждаше Зарков. Тук е мястото да отбележим, че в началото на тази година Радостин  Стойчев и Матей Казийски също откриха официално своя волейболна школа, която в огледалния федерален свят изобщо не съществува. Разбира се, двамата са със статут на национални предатели и не може да се очаква каквото и да било тяхно начинание да бъде почетено от управляващите в БФВ. Нищо чудно обаче скоро Владимир Зарков да извърши още едно въртеливо движение и да припознае предателите за свои съмишленици.  Стига интересът да заклати феса.

Днес Зарков оплаква истерично клубния ни волейбол и заключава "И няма и нито един спорт в България толкова мизерен на клубно ниво! Което май казва всичко. И за федалите и за федерастията." (виж в цитираната по-горе статия).[1] За сравнение през 2012 г. Радостин Стойчев и Матей Казийски се оттеглиха от националния отбор със следните мотиви: неефективно управление на федерацията, скандали във всички волейболни първенства, съмнения за фиктивни клубове, спиране на състезателните права на редица млади играчи, непрозрачност в управлението, липса на визия за стратегическото развитие на българския волейбол. За да се компрометира аргументираната им позиция тогава бяха използвани статии с нивото на споменатата по-горе. Под ножа на обидните думи и внушения за преследване на користни цели попаднаха всички, осмелили се отрекат водената от БФВ политика. Помията се лееше щедро и безнаказано, истинска вакханалия: „Матей, дали ти е удобно“ (в. „7 дни спорт“, sportline.bg, 01.08.2012 г.), "...Волейбол в България е имало, има и ще има! Напук на страдащия от Трентовагинит Радостин Стойччев. Напук на бойкотиращия незнайно какво Матей Казийски. Напук на рейсаджийския шеф Иво Константинов. Те бяха в основата на един опит за преврат и жертва на този преврат трябваше да стане дори държавният тим."; „Колко тъжно е да бъдеш Казийски“ (в. „7 дни спорт“, 28.09.2013 г.) „Днес за нас Радостин Стойчев и Матей Казийски не съществуват. (…) Тъжно е за Матей Казийски. За Радостин Стойчев не е. Сервитьорът от схлупеното ресторантче на стадион „Локомотив” няма как да надрасне сервитьорското в себе си. Както за всеки един сервитьор, така и за него е важен бакшишът, въпрос на живот е да те удари в грамажа. (…) Няма смисъл да се връщаме на онова, което направи българската федерация, за да играе той (Казийски) в Тренто. Няма друг спорт, в който така да сме се опълчили на руския интерес!“; „Волейболът ни ще е №1 днес и завинаги заради тях“(sportline.bg, 10.08.2012г., чрез plovdiv.utre.bg ) "Вече наистина започвам да си мисля, че Стойчев е проводник на чужди интереси тук. Такива, които не искат България да е на полуфинал на олимпиада, не желаят волейболната и продукция да плаши със световен монопол. Радо искаше да оправя работата с подрастващите. Накъде повече да я оправя, когато тя даде вчера Соколов, днес Братоев, утре...Пенчев. А в треньорския си живот единственото, което е произвел Стойчев е високомерие."

Атаките започнаха всъщност малко по-рано, когато за първи път се заговори, че Радостин Стойчев ще бъде уволнен като треньор на националния отбор, защото очевидно се опитваше да променя статуквото според възможностите на поста, който заема: „Радо мина по стъпките на Мъри, остава и да си отиде като него“ (в. „7 дни спорт“, 20.09.2011 г.), "Стойчев маса време се опитва да ни обясни, че националите не се хранят здравословно, не спят правилно, не вдигат тежестите достатъчно високо, не се обличат добре, а хората в екипа говорят на диалект. Може всичко това да е лошо, но и преди това беше така."; „Радо Стойчев да сдаде работническо-мениджърска организация“ (sportline.bg, чрез bgvolleyball.com, 03.10.2011) "Разбирате ли каква е целта на хората, които сега провокират скандалите? Те искат волейбола да се озове в ролята на хандбала, да му отнемат обществената значимост посредством мижави резултати, за да си отворят ниши за своите игрички. (…)Освен, ако целта на Стойчев не е била друга - да покаже, че погребалният агент се е насочил и към волейбола. Е, няма да стане, няма да погребем волейбола, заради личното его на някой."

"Целта на Федерастията сякаш е да изгони публиката от залите. След което по-лесно ще стигнат и до втората си цел.(…) Да превърнат волейбола в спорт като хандбала“./“Разбирате ли каква е целта на хората, които сега провокират скандалите? Те искат волейбола да се озове в ролята на хандбала". Затваряме кръга - една и съща аналогия с хандбала, едно обвинение, различни виновници, един обвинител, няма помен от разкаяние. Близо пет години разлика между двете твърдения – малко повече от един олимпийски цикъл. През това време волейболът ни затъваше в блатото на посредствеността, а моментните проблясъци и последни издихания умело се представяха  за грандиозни успехи пред осиротелите от липса на спортни идоли и шампиони български запалянковци. Хората, които наистина изпитваха болка от агонията, се опитваха да казват истината, но Зарков и подобните ги заглушаваха. Те се заканваха, че волейболът няма да последва нерадостната съдба на футбола, кълняха се, че това е най-добре работещият спорт в България. А днес Зарков, сякаш промъкнал се да играе на страната на противниковия отбор играч, след като преди това е влизал до кръв с бутонките в краката на съперниците си, възкликва: „Ама вървял националния, ще се изкряска някой федал. Ще спре да върви. Всъщност май вече спря. И затова Пламен Константинов ходи като ударен с мокър парцал из съборетините, в които тренират бъдещите му звезди.“. "Журналистът" се е разтревожил още, че „няма как да излязат новият Матей Казийски, следващият Владо Николов“, запитал се е и за ползата от домакинствата на големи първенства, при положение че нямаме стратегия за развитие на волейбола. Стратегия, за чиято липса напомниха Стойчев и Казийски, когато напуснаха националния отбор през 2012 г…

Връщаме се към тези забележителни метаморфози не от самоцелно желание да изобличим нечистоплътната позиция на един български спортен журналист, а за да напомним колко ценно време беше загубено в усилието да се руши вместо да се съгражда разумно и методично. Времето се пилее и сега в лични междуособици и боричкания за власт, на които вероятно се дължи и рязката промяна в позициите на доскорошни бранители на статуквото. Струваше си трудът да се поровим в архивите, защото от дистанцията на времето и емоциите покрай големите първенства е по-лесно да остържем мътния слой от обидни квалификации, патриотарски заигравки и манипулативните внушения и да видим какво остава под него. Бие на кухо, особено когато се сравнява с последователната, принципна и аргументирана  позиция на нарочените за национални предатели. И след всички думи и цитати, нека всеки направи своите изводи за средата, важните битки и мъжете. С едно наум, че Владимир Зарков е носител на наградата за стойностна и честна журналистика „Людмил Неделчев“ за 2012 г…

 

[1] Във всички цитати са запазени оригиналният правопис и пунктуация

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook