Фенове За българския волейбол

За волейбол с бъдеще

За доносниците

Наскоро в медиите се появи информация за това как в края на 80-те години агент на Държавна сигурност е осуетил бягството на тогавашния състезател от националния отбор по волейбол Борислав Кьосев във Франция. Трагикомичната случка набързо беше напъхана в килера на недоизказаното ни минало, където трупаме лошите спомени. Трупаме ги, без да ги подреждаме и осмисляме. Така, затрупани, агонизираме под тежестта им.

Подобна беше обществената реакция броени месеци по-рано, когато стана ясно, че през 1987 г. тогавашният волейболист и настоящ вицепрезидент на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев е бил вербуван за агент на ДС.

Той отрече категорично, с усмивка на уста. Не му се наложи да отговаря на неудобни въпроси, защото никой не ги зададе настоятелно. Темата бързо беше приключена след няколко кратки интервюта със сходно съдържание и едно по-обширно, дадено в положение легнал и полугол от хотелската стая на екзотична туристическа дестинация. Тъкмо пъхнахме този спомен в килера и изскочи случката с Борислав Кьосев. Не стана ясно кой е доносникът в нея и дали има връзка между вербуването на един национален състезател и осуетеното бягство в чужбина на друг. Тъй като настоятелни въпроси отново не бяха зададени, истината се заклещи между съмнения и спекулации и остана като плашеща сянка в килера. Знаем си, че отдавна няма значение дали някой ще отрече или признае принадлежността си към ДС, понеже у нас последствия и отговорност се носят, само ако конюнктурата повелява. Знаем също, че бившите агенти са навсякъде - в политиката, журналистиката, спорта – и вече не се изненадваме, когато Комисията по досиетата огласи имената им. Повечето от тях отричат, някои се разкайват, трети пишат мемоари. А ние, притъпили сетивата си, за да се избавим от тягостното усещане за разбити илюзии, ги сортираме под графа герои или злодеи. Така е по-лесно, отколкото да мислим и да претегляме аргументи. Намираме си поредния повод да се разделим – през последните години използваме всяка възможност, за да го направим. В битката между черно и бяло, в която всеки се вижда от страната на белите, пропускаме да оценим и изтласкаме стойностните си хора напред и даваме възможност на адаптивните да преперат миналото си, така че да се задържат сред силните на деня. Уж знаем много, но знанието не ни носи поуки, съпротивителни сили и нюанси в мисленето, а само болка от горчив опит. Лекуваме я с ударни дози псевдопатриотизъм или високомерен нихилизъм. Явно болкоуспокояващите са твърде силни и ни водят до лудост – въртим се в омагьосан кръг, караме се и се мразим, храчим един по друг, ръфаме се яростно, още малко и ще се разкъсаме на парчета. И все по-често наричаме страната си с омерзение територия. Объркващо е и не спира да боли. Някои запазват спокойствие и се чувстват комфортно на територията. Овладяват я. Като героите по-горе – разкритите и неразкрити. И като героите от много други неразказани истории. Истинските доносници, предателите по дух, умеят да пазят гърбовете си взаимно. Пазят ги докато благото на единия не изисква пропадането на другия. Винаги са готови да си стиснат ръцете – преди и след предателство, защото породата им е такава. Заравят томахавките на маса, затрупват принципите с мезета и удавят морала в марков алкохол. Опитват се да ни заблуждават, че съюзите им са в името на висша цел, че поставят интересите на България над собствените си. И май че успяват. Излизат победители без дори да влизат във война. Някои хора винаги побеждават, защото умеят да предават и да се продават изгодно в точния момент - пазарен принцип, прилаган още във времената на планова икономика.

Докато те пируват, ние воюваме ожесточено помежду си, вкопчени в крайностите, на ръба… Хващаме се за спусната стръв и разчистваме сметки вместо пътя си към по-достойно бъдеще. Доносническият манталитет надживя Държавна сигурност. Избуя и в условията на капитализъм. Родната почва, торена години наред с примиренчество, се оказа твърде благоприятна, за да покълне ново семе. Бивши сътрудници на ДС станаха демократи, овладяха капитала, заклеймиха системата, чиито облаги ползваха, някои я възхваляват и до днес, но най-важното е, че намериха нови последователи. Тъй както и без Комсомол продължаваме да си отглеждаме млади комсомолци. Пред тях е светлият пример на успелите по съмнителен начин. Проблемът вече не е в структурите от миналото – пропуснахме да го решим навреме и зациклихме в безцелно грачене. Драмата е в загубения ориентир за добро и зло, в разпилените ценности, в това, че не разпознахме и не отлъчихме пребоядисаните, че им повярвахме, когато ни излъгаха. А днес когато продължават да лъжат, махаме с ръка. Това обаче не е прошка, след която да продължим. Това е безсилие.

Наздраве на онези, които все успяват да намерят място около отрупаните маси! Мезе ще има винаги – за ядене и за лъгане.

И наздраве за тези, които мълчаливо отказват да седнат на масата. На тях се крепим и дано не натежим твърде много върху плещите им…

За да не пропускате нищо от BGVolleyFans, харесайте страницата ни във фейсбук тук.

Коментари

Най-четени мнения

Никога повече Матей Казийски

Никога повече Матей Казийски

Пише ви едно пораснало момче, чиито мечти бяха погребани (не преувеличавам) от вас. Започвам това писмо по този зловещ начин, за да ви накарам да го прочетете докрай. И така, нека да започна по реда на събитията.
Извинявайте!!

Извинявайте!!

Започвам да пиша без дори да знам точно какво искам да ви кажа. Наистина сигурно ще ме сметнете за луд, който пак е решил да ви занимава с безхаберното си мнение, за което никой не се интересува. Все пак съм длъжен да опитам, защото...
Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Кое е истинското лице на българския национален отбор по волейбол?

Двуличие или лицемерие?Е, не. Чак до там не са стигнали всенародните ни ЛЪВОВЕ, но въпросът е какво са всъщност, и на кое от двете им лица да вярваме? На това от мача им с Германия или на това от мачовете с Чехия и Холандия?
Защо не се връща Матей?

Защо не се връща Матей?

След като Пламен Константинов беше назначен за старши-треньор на мъжкия национален отбор по волейбол, очакванията за бързо преодоляване на кризата, в която тимът изпадна, значително нараснаха. В оборот отново влезе името на Матей Казийски, на когото се възлагат надежди да направи компромис и да се завърне в националния отборна България.

Последни коментари

Никога повече Матей Казийски
Никога повече Матей Казийски
Невероятен текст, който те хваща за гърлото...Сълзи в детските очи, сълзи в очите на Императора, сълзи в моите очи...Това някак трябва са СПРЕ!
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
За волейболната циркаджийница БФВ, триците и маймуните
Тоя, дето ще играе на няколко първенства, е не мъж (man), а герой!
За малките жестове и големите характери
За малките жестове и големите характери
Великолепен текст - както винаги! Поздравления и за момчетата и за автора!

Харесай ни във Facebook